Крал на пепелища [bg]

Започна да разбира защо не е скроена за живота на Напудрена жена, която използва тялото си като оръжие на убиец. Щеше да се върне при майстор Фасария и да поговори откровено с него. Щеше да стане надарена сикари, ако той позволеше това. Ако не…? Щеше да се тревожи за този проблем, когато възникнеше.

Погледна към слънцето и прецени, че разполага с удоволствието да помързелува поне още три часа преди да сервират вечерята. Огледа се и осъзна, че никога не е била извън тази малка ливада под хълма, освен за сутрешните и следобедни упражнения всеки ден.

Да поддържаш форма тук беше определено по-различно понятие, отколкото в училището на Морасел. Дояде ябълката и метна огризката в тревата. Може би някой ден тук щеше да порасне ябълка.

Реши да се качи на хълма и да види как изглежда островът. Имаше съвсем смътна представа къде се намира — по време на пътуването дотук ги бяха държали в трюма. Беше пътувала много по-малко от Донти и Хату и не знаеше почти нищо за моряшкия занаят. Което я беше подразнило, защото знаеше, че е физически годна да изпълнява задължения на палубата. Сигурна беше, че Хату и Донти бяха преувеличавали трудностите при работата на кораб, но дори оплакванията им от тежката работа и дългите часове вахта да бяха основателни, тя знаеше, че е годна за нея. Малко неща имаше, които някой от двамата да може да свърши по-добре от нея. Донти беше по-силен, а Хату малко по-бърз, но тя ги беше надвивала достатъчно пъти, за да смята, че тримата са равни.

Качи се на върха на хълма и пред очите ѝ се разкри прекрасна гледка към западната страна на острова. Зад нея се издигаха хълмове и затулваха пейзажа, но от мястото, където стоеше, можеше да вижда на мили далече. Навярно сега, след като беше свободна от занимания, щеше да може да се върне и да погледа залеза.

Седна на тревата. Морският бриз, както всеки следобед по това време, се усилваше. Местният персонал бяха споменавали, че след няколко седмици ще дойде дъждовният сезон и времето ще се редува между гръмотевични бури и ярко слънце. Нямаше да е тук, за да види това.

Мислите ѝ се зареяха и тя изгуби представа за времето. След малко усети, че ѝ се доспива.

Стана и се отърси от умората: нямаше да си позволи да заспи и да пропусне още едно ядене. Тръгна през високата трева покрай храстите. Стъпваше внимателно.

Нещо привлече погледа ѝ. Хава изобщо не беше обучен следотърсач, но бе прекарала достатъчно време сред природата с такива, за да разбере, че някой е идвал тук горе наскоро. На едно място високата трева беше стъпкана и полегнала, все едно някой беше седял или лежал тук. Тя се огледа и видя, че мястото е добра позиция за наблюдаване на училището на Напудрените жени.

Клекна и огледа тревата. Стръковете още не бяха изсъхнали. Значи някой беше бил тук наскоро, най-късно предния ден.

Не можеше да разбере какво би разбрал някой шпионин от толкова далече, освен може би да наблюдава колко хора идват и заминават. Нищо вътре в сградата не можеше да се види.