Крал на пепелища [bg]

„Нелани“ се наклони надясно и Хату разбра, че капитанът замисля обиколен курс покрай близкия остров. Видя друго тъмно очертание зад него — друг малък остров. Надяваше се, че капитанът познава тези води, и насочи отново вниманието си към преследвачите им.

Внезапно се наклониха, щом вятърът задуха от друга посока — лека промяна, но достатъчна, за да накара моряците по такелажа да се размърдат.

Хату погледна към кърмата и видя, че вече са извън полезрението на преследвачите им. Отдолу отново дойде заповед за промяна на курса и свиване на платната: капитанът намаляваше скоростта им и знаеше къде иска да е, когато трите кораба отзад ги догонят.

Намираха се в тесен канал и Хату трескаво се надяваше, че капитанът знае пътя през тези скали. Щом смъкнаха гика на няколко стъпки над палубата, Хату и няколко други моряци го затегнаха. Заповедите вече се раздаваха с ръчни сигнали и всичко, което вдигаше шум, беше прибрано, смъкнато или заглушено с парцали. Да се свалят напълно платната щеше да накара кораба да се понесе на дрейф, хлабавите платна, такелаж и покривала да плющят, а мачтите и реите щяха да скърцат и пращят. Така се поддържаше достатъчно напрежение, за да останат сравнително тихи и да се надяват, че шумът на прибоя ще ги прикрие.

Секундите се точеха бавно. Мъжете на палубата чуваха туптенето на сърцата си.

Хату беше плавал достатъчно, за да знае, че не е истински моряк. Можеше да помага, но теченията и ветровете, познаването на кораба по неговия звук и усещането на дъските под краката ти — всичко това беше недостижимо за него. Трябваше да се довери, че майсторите не са поставили някой глупак да командва този кораб. Сега можеше само да чака и да е готов да се бие.

Смътно движение. После — малко по-тъмна сянка на фона на сумрака. Намек за платно, минаващо между двата острова, не повече от изпърхване; после се появи второ и после трето. Хату потисна трепета си. Беше по-скоро усетил корабите, отколкото да ги види, и това го обезпокои по начин, който не можеше да изрази.

Изминаха още болезнени минути, а след това капитанът заговори шепнешком и един моряк се обърна да предаде заповедта.

— Крием се тук. Капитанът казва, че няма да рискува да обръщаме в тъмното. Измъкнахме им се и ще тръгнем на разсъмване. Сега прибирате платната и ще пуснем котвата. Всички оставате на поста си.

Хату осъзна, че е затаил дъх, и сега го изпусна безшумно.

Котвата беше пусната колкото се може по-тихо, убийствено бавно.

Накрая всичко затихна.