Крал на пепелища [bg]

— Спах много и ръката ме боли, но не толкова, че да не мога да го понеса — каза Хава.

Мълри се усмихна.

— Голяма изненада си.

Хава не знаеше какво да отвърне, затова си замълча.

— Оставих те да поспиш, защото имаше нужда и защото исках да говоря с теб насаме. Чака те кораб, който ще отплава веднага щом се качиш. Имам документи за капитана и ще му ги дам лично. — Погледна Хава и добави: — Е, сега имаме малко време да продължим разговора си. Искам да опишеш отново какво се случи с онзи… художник, след като сега си с по-бистър ум и можеш да си спомниш подробности, които вчера евентуално си пропуснала.

Хава повтори разказа си, като добави някои неща, които беше пропуснала, и когато приключи, Мълри се пресегна и я потупа по ръката.

— Беше съвършена, предвид обстоятелствата.

Смутена, но и решена да не го покаже, Хава извърна поглед и загледа чудесното утро. Вече слизаха надолу по склона към градчето и пристанището. Накрая отрони:

— Благодаря ви. Ако съм искрена… нямах никакъв план. Просто… действах.

— Както трябва да бъде, Хава — каза госпожа Мълри. — Обучена си да действаш по определен начин, без да мислиш, да правиш каквото трябва да се прави. — Помълча малко, ръката ѝ се задържа на ръката на Хава. — Майстор Фасария е много… традиционен човек. Има си своите злодумци, но често вижда неща, които ние, останалите, пропускаме.

Хава забеляза това „ние“ и осъзна, че Мълри не само ръководи училището на Напудрените жени, но и е с еднакъв ранг с мъжете майстори.

— Трябва да разбереш следното — продължи госпожа Мълри. — Първо, никой не бива да чуе за случилото се вчера, никой. Можеш да говориш за това само с членове на Съвета. Ако те не поискат да говорят с теб за това, ще забравиш всичко. Вчера не е станало нищо. Ясна ли съм?

— Да, госпожо.

— Добре. — Мълри я погледна твърдо и добави: — Има още едно нещо, което трябва да ти кажа. Ти попита дали не си достатъчно хубава, за да бъдеш Напудрена жена. Мъжете търсят много неща, а повечето мъже може да бъдат заслепени от красота. Жена като Неса ще има могъщи мъже, които да се надпреварват да я спечелят в леглата си. Някои може да се оженят за нея, стига да са достатъчно богати, но в крайна сметка тя няма да е за тях нищо повече от вещ, плячка, с която да парадират пред други мъже. Това е тайната на нейната сила. Тя ще чува много тайни, защото някой пиян глупак желае да я впечатли или вярва, че е влюбен в нея и може да ѝ се довери. Тя винаги ще ги предава и ще служи на Коалтачин.

Мълри помълча, след което продължи:

— Мъж, който те вижда такава, каквато си, е рядкост. Фасария е такъв мъж, така че той разбира това. Ние жените живеем благодарение на глупави мъже, които са заслепени от красотата. Фасария и малкото мъже като него са по-разумни. Слушай него и пренебрегвай онези, които се отнасят с нас все едно сме собственост, трофеи на тяхната сила и власт. Те са мъже, които може да бъдат манипулирани и използвани. Те са плячка, която да бъде изкормена.