Крал на пепелища [bg]

По-рано беше мислила, че същинският секс би могъл да се окаже най-тежката част от обучението, но освен болката при загубата на девственост се беше оказало до голяма степен банално. Хава беше отраснала между селяни и беше виждала секс между животни преди да научи какво точно гледа, и когато за първи път бе легнала под мъж, същинското преживяване от това беше единственото нещо, което ѝ се бе сторило чуждо. След този първи път бе имало моменти, когато се беше радвала да открие разни неща за собственото си тяло и как реагира то. И извличаше удоволствие от това да научава всяко ново нещо: благодарна беше за това как по-опитните ѝ учители слушаха какво им разказва и ѝ помагаха да стане по-изкусна във всеки сексуален акт. Явно за да си добър сексуален партньор изискваше ниво на самопознание, каквото на повечето мъже и жени като че ли липсваше в Коалтачин, или може би в целия Гарн, поне според това, което ѝ казваха учителите ѝ.

За Хава сексът с жени инструкторки и други ученички беше най-труден за понасяне; тя ценеше женската красота и някои актове бяха съвсем приятни, но общо взето предпочиташе коравите мускулести тела на мъжете. Е, на някои мъже поне. Някои от партньорите ѝ се бяха оказали толкова трудни за нея, колкото и жените.

Докато се опитваше да върне вниманието си към урока, Хава се усмихваше кисело на това, че Неса отново се беше наместила точно пред инструкторката, вече възрастната, но все още привлекателна госпожа Мълри, която ръководеше школата. Неса изглеждаше решена на всяка цена да бъде най-добрата ученичка, въпреки че това не беше състезание. И през последните месеци инструкторите като че ли бяха съвсем наясно с поканите ѝ за внимание.

Хава не можеше да прецени възрастта на госпожа Мълри, но допускаше, че би могла да ѝ е майка, може би на трийсет и пет или дори на четирийсет. Все още беше здрава и стегната, докато повечето жени на Коалтачин бяха похабени от тежък труд и раждането на много деца, и осанката ѝ говореше за авторитет.

В Корбара Хава понякога беше виждала жени като Мълри, носени в носилки или ходещи по улицата със свита: съпруги или любовници на богати чуждестранни търговци и пътници. Като дете си беше мислила, че тези жени почти не са хора, а някакви същества с митична красота и изящество. Чак след като бе станала по-голяма, бе научила за козметиката, за боите за коса и облеклото, предназначени да съблазняват. Все пак да бъде учена от жена като тази я беше интригувало за известно време. А и госпожа Мълри излъчваше някаква властност, каквато не беше виждала у чуждоземните жени, посещаващи Корбара, властност, която се коренеше по-скоро в нейните способности, отколкото в положението ѝ в обществото. Беше с тъмна коса, смугло лице, тъмни очи и пълни устни. Тъкмо очите ѝ намекваха за сила повече от обичайната у повечето жени, които Хава беше виждала. Тази сила, под цялото изкуство на съблазънта и манипулирането на мъже и жени, бе по-малка у другите инструкторки: всички те бяха вещи, но никоя не можеше да се сравни с госпожа Мълри. Тя правеше всеки урок да изглежда лесен и неизискващ усилия, докато ученичките не се опитат да повторят това, на което ги учеше. Съчетанието на красота и сила в нея беше заинтригувало много Хава през първите няколко седмици. Сега новостта се беше изтъркала и Хава се чудеше дали всички тези добре облечени напудрени жени са били като Неса на нейната възраст.