Крал на пепелища [bg]

— Радвам се да ви видя пак, госпожо Мълри.

— И аз вас, капитане. — Мълри посочи Хава. — Тя ще е единственият ви пътник. А това е единственият ви товар. — Подаде му голяма запечатана куриерска чанта. — Отивате колкото се може по-бързо до Корбара и се погрижете лично това да стигне до майстор Зусара.

— Разбрано — отвърна той и взе чантата.

Госпожа Мълри се обърна към Хава.

— Капитанът ще те закара безопасно до Корбара и ще уреди превоз оттам до Морасел. Опитай да запомниш каквото си научила тук. Ще откриеш, че част от него е от полза.

— Добре — отвърна Хава.

Мълри захапа долната си устна и се замисли за миг. Имаше сякаш да ѝ каже нещо, но обмисляше как да го каже. Накрая каза тихо:

— Сбърках за едно нещо.

— Кое, госпожо?

— Знам точно защо майстор Фасария те прати тук.

Хава мълчеше и я гледаше.

Мълри се наведе и заговори тихо в ухото ѝ:

— За да научиш със сигурност какво не бива никога да ставаш.

Хава все така мълчеше. Мълри се обърна и тръгна обратно към впряга.

Хава най-сетне се обърна към капитана, а той каза:

— Ти май си нещо специално, момиче.

— Казвам се Хава — каза тя, щом той се обърна към мостчето.

— А аз съм капитан Джошуа — отвърна той. — Пътуването е бързо — ветровете духат благоприятно по това време на годината. Имам отделна каюта за теб.

Хава тръгна след него.

— Капитан Джошуа, искам да работя. Ще се отегча, ако не правя нищо.

— Да работиш? — каза капитанът и я изгледа през рамо, щом стъпи на палубата на кораба. — Какво, искаш да си пиратка?

Очите на Хава се присвиха под смръщеното чело.

— Пиратка ли? Защо пиратка?

— Защото единствените жени в този океан са пиратки. И, да ти кажа, май им харесва.

— Здрава съм и се уча бързо — каза Хава. — Ще полудея, ако трябва само да седя и да не правя нищо.

Капитанът се засмя.

— Е, ако можеш да се оправиш с цял екипаж простаци…

— Мога — заяви тя твърдо. — Това не е първото ми пътуване с кораб.

— Добре тогава. Ще си Хава Пиратката. Ще наредя на някой да ти покаже къде да си оставиш багажа, но ще спиш в каютата си, не с екипажа. И бих те посъветвал да се храниш сама: мъжете могат да отвратят от ядене и умиращ от глад с начина, по който се държат на кльопачка. — Махна на един младеж от екипажа, който изглеждаше само с две-три години по-голям от Хава. — Това е Хава — каза му Джошуа. А на нея: — Това е Даниел; той ще те заведе до каютата ти и ще започне обучението ти. — Погледна отново Даниел и добави: — Тази млада дама иска да е пиратка, така че я обучаваш. Когато е на палубата, тя е новобранка. Ясно?

Русият младеж се усмихна широко.

— Най-хубавата новобранка, която съм виждал.

— Стегни се. Предай на екипажа: тя е под закрилата на майстор Зусара.