В капана на времето [bg]

— Мфф — беше единственият коментар на Мърто, щом видя къщата на Джаред. — Аз ще си намеря друго жилище.

— Щом не щеш свестен покрив над главата, иди да спиш в конюшнята — предложи Джейми и се ухили на намусения си кръстник. — Ще пратим лакея да ти донесе кашата на сребърен поднос.

Вътре къщата беше обзаведена удобно и елегантно, макар по-късно да осъзнах, че е спартанска в сравнение с домовете на повечето благородници и буржоа. Предположих, че това се дължи донякъде на липсата на домакиня: Джаред не беше женен и все пак не личеше да му липсва жена.

— Е, той има любовница, разбира се — обясни ми Джейми, когато започнах да го разпитвам за личния живот на братовчед му.

— О, разбира се.

— Но тя е омъжена. Джаред веднъж ми каза, че един делови мъж не трябва да се забърква с неомъжени дами. Те коствали твърде много средства и време. А ако се ожениш за тях, ще ти профукат парите и ще свършиш като просяк.

— Високо мнение има за жените. А какво ли мисли за твоя брак, в светлината на този така полезен съвет?

Джейми се засмя.

— Аз нямам пари, затова едва ли ще стане по-зле. Мисли, че си много впечатляваща, каза да ти купя нова рокля обаче.

Разперих полите на ябълковозелената кадифена рокля, която вече беше доста износена.

— Май да. Или ще се наложи да ходя увита с чаршаф, защото тази ми стяга в кръста.

— И на други места — ухили се той. — Апетитът ти се завръща, а, сасенак?

— Хм. Много добре знаеш, че Анабел Макранох е плоска като лопата.

— А ти не си — съгласи се той, гледаше ме с одобрение. — Слава богу! — Потупа ме свойски по задника. — Ще ида с Джаред в склада тази сутрин да прегледаме счетоводните книги, после ще посетим някои клиенти, за да ме представи. Ти ще се оправиш ли сама?

— Разбира се. Ще разгледам къщата и ще се запозная със слугите. — Бях ги видяла всички заедно, когато пристигнахме късно предния следобед, но тъй като вечеряхме в стаята си, не видях отново друг, освен лакея, който донесе храната, и прислужницата, която се появи рано сутринта, за да отвори завесите, да запали огън и да отнесе нощното гърне. Притесних се леко при мисълта, че ще ръководя „персонала”, но си казах, че сигурно не е много по-различно от това да командваш санитари и младши сестри, а това го бях правила като старша сестра във военен лазарет във Франция през 1943 година.

След като Джейми излезе, се опитах да оправя тоалета си с гребен и вода, защото само с това разполагах. Ако Джаред наистина искаше да давам вечери, новата рокля щеше да е само началото.

В една кесийка в сандъчето с лекарства имах лико от върбови вейки, с което си чистех зъбите. Извадих едно и се хванах на работа, като си мислех за невероятния обрат на съдбата, който ни доведе тук.

Не можехме да се върнем в Шотландия, затова трябваше на се установим другаде — в Европа или да емигрираме в Америка. А като знаех отношението на Джейми към корабите, не бях изненадана, че избра Франция.