Зовът на барабана [bg]

— Наистина ли? Мислех си, че той ти каза защо.

Той изсумтя.

— Е, няма да ми предложи земя само заради хубавите ми сини очи, да ти кажа. — Отвори въпросните хубави очи и изви вежда към мен. — Преди да сключа сделка, сасенак, искам да знам за какво точно става дума, нали?

— Не мислиш, че ти каза истината? Че Короната иска да засели тези земи? Но той каза, че това се случва от трийсет години — възразих аз. — Не може да излъже за нещо такова, нали?

— Не, истина е — съгласи се той. — Поне що се отнася до това. Ама пчелите носят мед, но имат и жило, нали? — Той се почеса по главата и приглади косата си назад с въздишка. — Запитай се, сасенак. Защо аз?

— Ами защото… иска заможен човек с авторитет — казах бавно. — Трябва му добър водач, а братовчедът Едуин сигурно му е казал, че си такъв и че си относително богат…

— Какъвто не съм.

— Той това не го знае — възразих.

— Нима? — попита цинично. — Братовчедът Едуин му е казал всичко, което знае… а губернаторът знае също и че съм якобит. Да, неколцина успяха да забогатеят в Индиите след Въстанието и аз може да съм един от тях… но той няма причина да мисли така.

— Знае, че имаш някакви пари — изтъкнах аз.

— Заради Пенцлер ли? Да — рече замислено. — Какво друго знае за мен?

— Ами каквото си му казал на вечерята, предполагам. А и няма как да е чувал много за теб от околните; все пак ти си в града едва от… Какво, мислиш, че е заради това? — Повиших смаяно глас и той се усмихна леко тъжно. Светлината още беше далече, но се приближаваше и чертите му се очертаваха в сумрака.

— Да. Роднина съм на Камерън, които са не само богати, но и уважавани в колонията. Но в същото време съм новодошъл, с малко контакти и без известни обвързаности тук.

— Освен, вероятно, с губернатора, който ти предлага голямо парче земя — казах бавно.

Той не отговори веднага, обърна се по гръб, като още стискаше крака ми. Очите му бяха вперени в смътната белота на гипсовия таван над нас, с неясните шарки и призрачните купидончета.

— Познавах неколцина германци, сасенак — каза той замислено. Палецът му започна да се движи бавно напред-назад по нежната кожа от вътрешната страна на бедрото ми. — Не мисля, че са небрежни с парите си, без значение дали са евреи или благородници. И макар че ти беше хубава като бяла роза тази вечер, баронът едва ли предложи сто лири над цената на златаря само заради красотата ти.

Погледна ме.

— Трайън е войник. Той знае, че и аз съм такъв. А са имали проблеми преди две години с регулаторите.

Умът ми бе така разсеян от всичко, което думите му намекваха, че почти не осъзнах как ръката му се е пъхнала между бедрата ми.

— Кои?

— О, забравих; ти няма как да си чула тази част от разговора… нали беше заета с обожателите си.