Синовете на Спарта [bg]

Доколкото знаеше, нито Менон, нито сиракузецът Созис, който седеше до него, имаха представа за истинските му намерения. Двамата бяха събрали и обучаваха хора за среброто и златото му. Кир си помисли, че май почти всички прочути военачалници в Гърция тази година са на служба при него.

Погледът му се спря върху двамата перси на масата, които видимо се чувстваха неудобно от разговора, воден несъмнено на гръцки преди идването му. Оронт беше най-старшият в персийската част от войската, която Кир тренираше през последните месеци. Макар че беше по-тъмнокож от останалите и с по-стройно телосложение, ако числата означаваха нещо, Оронт би трябвало да бъде най-старшият тук, тъй като командваше много повече мъже от гърците. Реалността обаче беше различна, както забеляза Кир. Оронт стоеше малко настрани от останалите, така че спартанецът Клеарх беше човекът, който очевидно бе начело на групата.

Другият персиец, Арией, беше спираща вниманието фигура. Кир бе научил за него първо от репутацията му като конник — говореше се, че почти нямал равен на себе си. На Кир му се искаше да може да работи с него, а не с намусения Оронт. Арией носеше косата си дълга до раменете и физически не отстъпваше на никой спартанец с широките си рамене и мощни крака. Носеше се мълва, че си падал по компанията на младежи и вечер съчинявал стихове за красотата им. Гърците определено предпочитаха него пред Оронт. Но бе само на трийсет, по-младият от двамата, а и родът му беше една степен по-долу от рода на Оронт. Когото и да предпочиташе Кир, Оронт си беше старшият персийски офицер.

Щом Кир влезе, всички станаха. Гърците се поклониха. Арией последва примера им, сякаш в това няма нищо странно. Оронт го изгледа накриво и понечи да се просне на пода, но се отказа. Все пак направи по-дълбок поклон от останалите, след което застана мирно, докато Кир не им направи знак да си седнат по местата. Гръцките навици се разпространяваха като болест сред персийските редици. От друга страна, ако с тях вървеше и същият кураж, Кир не би имал нищо против.

Слугите поднесоха вдигащи пара ястия. Всички бяха гладни, но Кир виждаше, че се споглеждат, докато се чудят как най-добре да му кажат нещо, което не би искал да чуе. Парвиз изглеждаше така, сякаш всеки момент ще избухне в сълзи.

— Достатъчно мълчание и скришни погледи! — нареди Кир. — Какво има? Някой няма ли да ми каже?