Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические приключения » Синовете на Спарта [bg]
Синовете на Спарта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Синовете на Спарта [bg]

Электронная книга - «Синовете на Спарта [bg]». Краткое содержание книги:

В Древния свят съществува една войска, от която се страхуват всички! 401 г. пр.н.е. Персийският цар Артаксеркс управлява империя, простираща се от Егейско море до Индия. Повече от петдесет милиона души са негови поданици. Властта му е абсолютна. Но синовете на Спарта изгарят от желание да играят играта на тронове… Сраженията обаче могат да се печелят — или губят — с един-единствен удар. Владетелите падат. И когато прахта от междуособицата се сляга, спартанците се озовават в сърцето на вражеска империя — без подкрепа, без храна и без вода. Далеч от дома, заобиколен от врагове, на младия Ксенофонт се пада да поведе десет хиляди мъже през непозната територия, гъмжаща от врагове. Основан на един от най-епичните разкази за приключения в историята, „Синовете на Спарта“ майсторски описва жестокостта, героизма и дивашките кръвопролития на Древния свят.
1 ... 48 49 50 51 52 53 54 55 56 ... 149
Перейти на страницу:

Тисаферн излезе, като остави Ямшид и хората му проснати, плачещи и тупащи по пода от радост. Посети още един лихвар в града, за когото му беше казано, че няма да бъде предупреден от Ямшид, защото двамата се ненавиждали. Всички останали търговци и лихвари щяха да научат новината преди слънцето да е залязло. Тисаферн съжаляваше само, че няма да е тук, за да види първите настоявания за плащане и как първите товари храна не излизат от дворовете им. На наемниците трябваше да се плаща. Нямаше да мине много време преди Кир да бъде принуден да отпрати гърците си.

Тисаферн се изкиска, докато му помагаха да се качи на коня си — слугата пъшкаше, докато го поддържаше отдолу. Решението му на проблема с Кир беше майсторско. Показваше неодобрение, без да предизвиква открит конфликт. Щом научеше, че потокът злато от хазната е секнал, Кир щеше да се принуди да се върне в двора на брат си и да чуе новото си положение. Вече нямаше да има прояви на арогантност и язвителни коментари от страна на по-малкия син. Лицето на Тисаферн грееше, докато той гледаше как имперските гвардейци се строяват около него. Огледа ги внимателно. Подобно на него, те представляваха трона.

— Към столицата — нареди той и поклати глава от удоволствие, когато си представи как разказва за пътуването си на царя. Знаеше поговорката: че има повече от един начин да направиш кучето покорно.

Вечерта след заминаването на Тисаферн Кир влезе в нефритената трапезария на двореца, където го очакваха навъсените му хора. Тук бяха Проксен и Нет Стимфалеца. Клеарх също бе тук заедно със слугата на Кир Парвиз, който притискаше увит в кожа свитък към гърдите си и помръдваше нервно на стола си. Тесалиецът Менон беше от онези, които Кир беше наел през предишните месеци — човек, който не задаваше много въпроси, но пък беше довел хиляда гръцки хоплити и в допълнение още осемдесет пелтасти. Без друга броня освен лек щит, въоръжените с копия за хвърляне воини бяха млади, в отлична форма и изключително бързи. Кир бе възхитен — един добър отряд пелтасти беше в състояние да съсипе атаката на противника.

Доколкото знаеше, нито Менон, нито сиракузецът Созис, който седеше до него, имаха представа за истинските му намерения. Двамата бяха събрали и обучаваха хора за среброто и златото му. Кир си помисли, че май почти всички прочути военачалници в Гърция тази година са на служба при него.

Погледът му се спря върху двамата перси на масата, които видимо се чувстваха неудобно от разговора, воден несъмнено на гръцки преди идването му. Оронт беше най-старшият в персийската част от войската, която Кир тренираше през последните месеци. Макар че беше по-тъмнокож от останалите и с по-стройно телосложение, ако числата означаваха нещо, Оронт би трябвало да бъде най-старшият тук, тъй като командваше много повече мъже от гърците. Реалността обаче беше различна, както забеляза Кир. Оронт стоеше малко настрани от останалите, така че спартанецът Клеарх беше човекът, който очевидно бе начело на групата.

Другият персиец, Арией, беше спираща вниманието фигура. Кир бе научил за него първо от репутацията му като конник — говореше се, че почти нямал равен на себе си. На Кир му се искаше да може да работи с него, а не с намусения Оронт. Арией носеше косата си дълга до раменете и физически не отстъпваше на никой спартанец с широките си рамене и мощни крака. Носеше се мълва, че си падал по компанията на младежи и вечер съчинявал стихове за красотата им. Гърците определено предпочитаха него пред Оронт. Но бе само на трийсет, по-младият от двамата, а и родът му беше една степен по-долу от рода на Оронт. Когото и да предпочиташе Кир, Оронт си беше старшият персийски офицер.

Щом Кир влезе, всички станаха. Гърците се поклониха. Арией последва примера им, сякаш в това няма нищо странно. Оронт го изгледа накриво и понечи да се просне на пода, но се отказа. Все пак направи по-дълбок поклон от останалите, след което застана мирно, докато Кир не им направи знак да си седнат по местата. Гръцките навици се разпространяваха като болест сред персийските редици. От друга страна, ако с тях вървеше и същият кураж, Кир не би имал нищо против.

Слугите поднесоха вдигащи пара ястия. Всички бяха гладни, но Кир виждаше, че се споглеждат, докато се чудят как най-добре да му кажат нещо, което не би искал да чуе. Парвиз изглеждаше така, сякаш всеки момент ще избухне в сълзи.

— Достатъчно мълчание и скришни погледи! — нареди Кир. — Какво има? Някой няма ли да ми каже?

1 ... 48 49 50 51 52 53 54 55 56 ... 149
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)