Плясъкът на крилете му [bg]

ИдрисПюк се изсмя.

— Абсурд.

— Щом казваш.

— Казвам го. Вземи един здрав младеж: всичките му мускули и сухожилия са силни и гъвкави. Има само един проблем — боли го зъб. Той радва ли се на силата си и наслаждава ли се на многостранното великолепие на младото си тяло, след като го боли само една мъничка част? Нищо подобно! Мисли си само за ужасната болка в зъба.

— Достатъчно е да си извади зъба, и ще има чувството, че е в рая.

— Аха, ето че падна в капана ми, и то доста лесно, ако смея да отбележа. Точно така. Той чувства безмерното удоволствие от липсата на страдание, а не удоволствието, което му доставят всички други части на тялото му.

— До гуша ми дойде да страдам. Изтърпях повече, отколкото ми се полага. Погледни ме. Можеш ли да твърдиш противното?

— Да, мога. В този рай, който си решил да смяташ за своя върховна цел, всичко идва при теб без особени трудности и пуйките хвърчат наоколо, вече опечени. Но какво ще стане с хора, далеч не толкова размирни като теб, на такова щастливо място? Дори най-добродушният човек ще умре от скука или ще се обеси, или ще се сбие и ще убие, или ще загине от ръката на някого, още по-превъртял от липсата на борба. Борбата ни е направила такива, каквито сме, и ни е приспособила към природата на нещата, така че никакво друго съществуване не е възможно. Все едно да извадиш риба от морето и да поискаш да лети.

— Както обикновено, се опитваш да изкараш, че говоря глупости, за да спечелиш спора. Не очаквам розова градина. Бог знае, че искам само нещо по-добро от сегашното — малко по-малко болка и малко повече бира и кегли.

— Разбирам, че си имал някои трудности в живота. Мога да ти кажа само, че бъркаш, мислейки, че отговорът са повече удоволствия. Истината е, че каквото и да си мислят хората, удоволствията нямат голяма власт над нас. Ако не си съгласен, вземи удоволствието и болката на две животни, едното от които изяжда другото. Онова, което яде, изпитва удоволствие, но то скоро бива забравено, щом гладът се върне както винаги. В контраст с това разгледай страданията на изяжданото животно — то изпитва нещо от съвсем друг порядък. Болката не е противоположна на удоволствието — тя е нещо коренно различно.

— Да не би да си пазил това за завръщането ми?

— Ако имаш предвид дали случайно ми е хрумнала такава мисъл, след като ти случайно си казал нещо по-глупаво от обикновено — разбира се, че не. Обмислил съм много внимателно всичко, което имам да кажа. Само низшите умове говорят или пишат с цел да разберат какво мислят.

Приятният спор бе прекъснат от шумното пристигане на Кадбъри, който се караше със стража отвън и настояваше да види Кейл. Щом влезе, мина направо на въпроса.

— Мислиш ли, че са още живи?

— Възможно е. Но по-вероятно не.

— Защо го прави? — попита ИдрисПюк.

— Кити не обича хората да действат против интересите му, особено пък ако им плаща. Има много да губи, ако тази война започне сега. Неговото мото е „Не ме пипай“ и ще направи каквото е нужно, за да го наложи.

— Не са минали и две седмици, откакто хвърли толкова усилия, за да ми спаси живота — а сега това.