Плясъкът на крилете му [bg]
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-643-1
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Плясъкът на крилете му [bg]». Краткое содержание книги:
Тази книга ме грабна от първата глава и ме пусна дни по-късно, зашеметен и ухилен. Кон Игълдън
Култова класика…Дейли Експрес
— Обърнете се.
Те се подчиниха. Примките с изключителна ловкост паднаха отгоре им и се стегнаха около телата им, за да обездвижат ръцете. Кити не за първи път се възхити на умението на тези едри мъже. Нито едно от момчетата не продума, нито пък се опита да избяга — нещо, което също впечатли Кити.
— Седнете на тези два стола — каза единият от мъжете. Те побутнаха леко прътовете с примките, отведоха бавно момчетата до столовете и ги настаниха на тях. После наместиха прътовете в две малки дупки на пода. Чу се силно щракване и краищата им бяха захванати здраво.
— Дърпайте се, ако искате — присмя им се единият мъж.
— Господин Мах — изгука Кити Заека. — Няма да се държите грубо. Тези две момчета ще умрат тук. Покажете им полагаемото за случая уважение, или млъкнете.
Хенри Мъглата и Клайст бяха свикнали със заплахите. Бяха ги слушали цял живот и бяха виждали как се изпълняват с голяма, макар и набожна жестокост. Разбраха, че това не е заплаха. Това щеше да се случи. Зад тях двамата мъже се заеха с приготовленията си; Мах бе малко нацупен, задето са го смъмрили. Извадиха от джобовете си парчета здрава жица, увита в двата си края около дървени дръжки, дълги десетина сантиметра.
— Защо? — извика Хенри Мъглата. Двамата мъже, по-скоро от чувство за ритуал, отколкото поради нужда, изпробваха здравината на дървото и жиците, като ги дръпнаха два пъти. После пристъпиха напред и увиха жиците около гърлата на момчетата.
— Чакайте — прошепна Кити. — Щом питаш, явно искаш да проточиш нещата по-дълго от необходимото. Ще ти кажа. Глупавите ви действия срещу Изкупителите нарушиха равновесието на моя мир. Похабих големи усилия и средства, за да гарантирам, че нищо няма да се случи — че тази война ще се бави и протака, колкото на мен ми е угодно, и бизнесът ми, свързан с нея, също ще се бави и протака. Вие се опитахте да започнете война, която аз не искам. Започне ли война, се случват какви ли не неприятни неща, което означава, че не ми плащат. Но война, която може да започне, а може и да не започне, е истинско блаженство — петдесет хиляди долара седмично за провизии. Ето защо великите двери се разтварят за вас. Не мога да кажа, че ще е безболезнено, но ще стане бързо, ако не се съпротивлявате.
Двамата мъже пристъпиха напред и увиха жиците около шиите им.
— За бога — прошепна Клайст.
— Аз знам кога ще дойдат те — Изкупителите! — извика Хенри Мъглата. — Знам с точност до ден.
— Чакайте малко — каза Кити.
— Добре де, признавам… — Хенри Мъглата все още умееше да лъже в напечена ситуация: всичките години, през които бе мамил Изкупителите, сега му идваха на помощ. — Може и да не е с точност до ден, но до седмица.
Пауза. Кити изглеждаше убеден от това признание; в края на краищата, кой не би преувеличавал при подобни обстоятелства?
— Продължавай.
— Преди да се опитаме да влезем в лагера, наблюдавах мястото близо двайсет часа. За това време пристигнаха петдесет каруци. Всяка от тях караше по около половин тон. Трийсет от каруците бяха натоварени с храна. Една обозна палатка побира пет тона. А палатките бяха над двеста. Това прави хиляда тона. В лагера имаше общо не повече от две хиляди мъже. Което ще рече, по половин тон храна на човек.
— Значи лагерът е място за разпределение.
— Не. От него излязоха само две каруци, и никоя от тях не караше храна. Обозните каруци са различни.
— Тогава може би запаси за зимата?
— Не бива да се трупат запаси преди лятото. Повечето ще изгният в палатките. Не са нужни грамадни запаси, за да се поддържа един лагер през лятото. През този сезон можеш да живееш от селата — като купуваш и реквизираш.
— Тогава?
— Сигурно се готвят за атака. Ако смятаха да остават там, където са, нямаше да им е нужна и една двайсета от тези провизии.
— Две хиляди души няма да тръгнат срещу Швейцария.
— Ще са им нужни само две седмици, за да докарат още четирийсет хиляди — но тогава ще трябва да атакуват. Няма да имат избор. Над четирийсет хиляди души изяждат между трийсет и петдесет тона на ден. Не могат да останат на едно място в такъв брой. Сантос не може да ги събере за по-малко от десет до четиринайсет дни. И не може да ги държи там, само да му ядат от запасите. Ще е принуден да тръгне до седмица, максимум две.
— Знаеш ли, чувал съм сума ти убедителни лъжи.
— Това не са лъжи.
— Откъде знаеш толкова много за бекона и брашното?
— Аз не съм Кейл или Клайст. Те бяха обучавани за войската, а аз съм снабдител. Никой не се бие без провизии — дърво, вода, месо, брашно.