Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]

До ушите на Спас достигнаха виковете на мъжа и когато момчето погледна към него, те преминаха в нечовешки рев. Мъжът разкъса с нокти ризата си. Отдолу се подаде гъста оранжева козина, нашарена с петна. Лицето му мутира и човешката физиономия се превърна в хищна муцуна. Муцуна на ягуар.

Сфинксът го нападна, но той се извъртя ловко преди чудовището да успее да го удари. Отскочи леко от място, сграбчи нападателя си във въздуха и го повали на земята, раздирайки настървено крилете му с нокти и зъби.

Схватката приключи бързо, когато ягуарът разкъса врата на сфинкса и откъсна главата му.

Спас изтича до съществото, в което се беше превърнал мъжът. Не изпитваше страх, а само притеснение за живота на непознатия. Ягуарът лежеше върху сухата почва, а от тежките му рани се стичаше алена кръв. Дишаше тежко. Момчето се наведе и докосна с длан челото на човека-животно.

— Ще се оправиш — рече. — Ще ти помогна, както помогнах на малката роза.

Непознатият се усмихна.

— Благодаря ти, хлапе — прошепна с човешки глас. От очите му се стичаха сълзи. — Вече ми помогна. На мен, на Господари и на хората в селото. — Тялото му отново започна да възвръща предишната си форма. — Но остана още нещо. Искам да ти дам синия цвят. Дарът на Кет. Цветът на победата. — Надигна немощно човешката си ръка и докосна с нея медальона. — Успех, хлапе! Вярвам в теб. Ти ще победиш. — Синкаво сияние обви пръстите му и щом ръката се отпусна безпомощно на земята, сиянието изгасна, а медальонът засия силно в цветовете на дъгата. Тялото на мъжа се разпадна на прах, която лекият повей на вятъра разнесе из двора.

Закънтяха погребални фанфари. Светът на Симфоналия изпращаше своя доблестен господар.

Жената изпищя отново и накара Спас да се обърне към нея. Пипалата я дърпаха към отворената паст на яйцето. Но то бе гладно и вече беше насочило дузина нови пипала да хванат момчето.

Спас ги видя прекалено късно. Скърбящ за трагичната гибел на човека-ягуар, не усети как те стигнаха до него. Побягна, но пипалата го настигнаха и се увиха около глезените му. Събориха го по лице върху прашната земя. Изрева от болка и изпусна стъкленицата с мастило. Тя падна върху един камък и се пръсна на парчета. После пипалата го повлякоха към отворената паст на чудовищното яйце.

Хлапето се въртеше и опитваше да освободи краката от захвата на пипалата, но без успех. Те го довлякоха до своя господар. Надигнаха го и го поднесоха в широко отворената му паст.

И… сигурно това би бил краят. Героизмът на човека-ягуар щеше да бъде напразен, а злото да продължи да царува над тези изтерзани земи. Тогава Спас усети топлината върху гърдите си. Кристалът на медальона запулсира ярко в цветовете на дъгата. Сякаш усещаше злото, което бе толкова близко, бунтуваше се и искаше да го изпепели.