![В здрача на вторник [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/2/2/v-zdracha-na-vtornik-bg-download.jpg)
В здрача на вторник [bg]
- Автор: Френч Никки
- Серия: Фрида Клайн [bg] #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: AMG Publishing
- ISBN: 978-954-9696-81-3
- Переводчик: Антоанета Тошева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «В здрача на вторник [bg]». Краткое содержание книги:
— Какво работите, Кирън? — попита го Фрида и Клои се изкикоти подигравателно.
— Познай — каза тя. — Просто се опитай да отгатнеш.
— Предпочитам Кирън да ми каже.
— Предлагам да си поиграете на „Въпроси и отговори“. Ще бъде много забавно, ако накрая отгатнеш — продължи Клои присмехулно.
— Работя в погребална агенция.
— Ето, видя ли?
— Това е достойна работа — каза Фрида. — Важна.
Кирън се усмихна предпазливо — не знаеше дали тя говори сериозно или с ирония.
— Работя в администрацията — добави той. — Счетоводител съм.
— Той не носи ковчези и не се преструва на опечален — обади се Оливия.
Вечерта бавно напредваше. Оливия, леко пийнала, свали обувките си, спусна косата си и опря пламналото си лице в кокалестото рамо на Кирън. Рубен, разсеяно придърпвайки чашата с вино на Саша, се впусна да разказва на Клои и Саша дълга история за някакви снежни гъски. Тя звучеше като притча, но без обичайната поука: снежните гъски просто изчезваха в края на зимата. Джоузеф се опитваше да научи Сами и Паз на една пиянска песен, в която се пееше за дървесен спирт и просташки удоволствия. Фрида събираше на купчини празните чинии, пълнеше чашите и сервираше кафе. Тя научи за двамата синове на Кирън, вече пораснали момчета, единият от които служеше в армията, а другият живееше в Австралия; чу и за по-големия брат на Сами, който членуваше в банда и криеше нож в обувката си. Помисли си за Кати Рипън — погребана повторно, но този път с обич, и за Джоана, която разказваше на света историята си, чиито неудобни подробности звучаха твърде безобидно. Отправи поглед към лицето на Оливия — щастливо и с размазан грим, и си каза, че съществуват много по-лоши начини да си намериш мъж, отколкото да се запознаеш с него по интернет.
Тази вечер на път за вкъщи Карлсън си купи пакет от десет цигари „Силк Кът“ и кутийка кибрит. По-рано пушеше по двайсет цигари „Марлборо“ на ден, а дори и повече, когато му беше напрегнато, но след като жена му забременя, той престана да пуши и никога повече не запали. Дори когато тя го бе напуснала и бе отвела децата в Брайтън, той бе удържал на изкушението. Не искаше Майки и Бела да идват при него в жилище, опушено от цигарен дим.
Сега излезе в малкия двор на гърба на партерния апартамент, който обитаваше, пъхна една цигара в устата си, запали клечка кибрит и закри огънчето с длани. От първото дръпване главата му се замая и леко му прилоша. Крайчето на цигарата му проблесна, после светлината се скри. В съседния двор една жена викаше котката си и чукаше с вилица по купичката й за храна: „Ела, пис-пис. Ела, пис-пис“. И така до безкрай. Както се беше сгушил в палтото си, тя не го забелязваше през оградата. Не валеше сняг, както бе валяло през деня в Глостър, но във въздуха се усещаше затишие, като че ли всеки момент щяха да започнат да прехвърчат снежинки.
Той изпуши две цигари една след друга и се прибра вътре. Изми зъбите си, сякаш тя можеше да подуши дъха му по телефона и да се възползва от моментната му слабост, а после й звънна.
— Аз съм, Мал.
— Да?
— Мислих много върху това, което ми каза.
— За Мадрид?
— Да.
— И?
— Аз, разбира се, не мога да попреча на Майки и Бела да заминат, не мога да ви попреча да заминете, ако това е, което искаш и чувстваш, че ще бъде най-добро за тях.
— О, Мал, само ако знаеше…
— Но искам да ги виждам по-често, преди да заминете. В средата на април, така ли?
— Да. Естествено, можеш да бъдеш с тях, когато пожелаеш.
— Искам да ги виждам редовно, когато заминете. Трябва да измислим нещо. Някаква система.
Но той прекрасно разбираше колко безнадеждно е всичко. Новият живот щеше да ги погълне, а той щеше да се превърне в спомен от миналото и те бавно щяха да се отдалечат от него. Усещането за самота го заля като вълна, отнемайки дъха му.
— Оценявам това.
— Добре.
— Знам, че не ти е лесно.