Дългият път към дома [bg]

Клара изигра сцената, като затвори очи и извърна лицето си към облачното небе.

— Дъстин Хофман е съкрушен — продължи тя. — Обича вожда. Остава буден цяла нощ, а на сутринта, точно когато слънцето изгрява, отива до смъртния одър и намира вожда Дан Джордж неподвижен и притихнал. Изглежда в покой.

Клара отвори очи и погледна публиката си — неподвижна и притихнала.

— Тогава вождът Дан Джордж отваря очи и сяда в леглото. Поглежда Дъстин Хофман и казва: „Понякога магията се получава. Понякога — не“.

След кратко смаяно мълчание Мирна и Арман прихнаха.

— На това ми напомня пътешествието на Питър — обобщи Клара.

— Пак изниква тази идея за магията — забеляза Мирна. — Снощи се чудехме дали Питър се е върнал в колежа с надеждата отново да се докосне до магията от младежките си години. А сега пък говорим за магията във връзка с „Ла порт“.

— Мисля, че говорим за нея, защото ние вярваме, че съществува, а не защото Питър вярва. — Въпреки това с него се е случило нещо — заяви Гамаш и се изправи. — Ако се съди по вашите описания на най-новите му картини. Нещо го е променило. Може би не в Париж, но някъде по пътя го е сполетяло нещо, което е довело до този цялостен обрат в стила му на рисуване.

— Къде отиваш?

— Да се обадя в Шотландия.

Остави двете жени в градината зад къщата на Клара и бавно m крачи към дома си, докато размишляваше за Питър и за Париж. И за бягството на художника през цяла Европа. Защото Гамаш смяташе, че е именно това. След като десетилетия наред бе преследвал престъпници, можеше да направи разлика между човек, който бяга, и такъв, който търси нещо.

На Гамаш му приличаше на бягство. Париж, Флоренция, Венеция, а после Шотландия. Твърде много пътуване за един обичайно уседнал човек.

Защо хората бягаха? Гамаш мислено си задаваше този въпрос, докато кимаше на съседите, с които се разминаваше, и вдигаше ръка да отвърне на помахването им. Бягаха, защото бяха в опасност.

Дали Питър бе напуснал „Ла порт“ толкова бързо поради причини, които имаха повече общо със спасението на тялото, отколкото на душата му?

Докато прекосяваше селския площад на път към дома си, Гамаш се тревожеше, че Питър не бе успял да избяга достатъчно бързо или достатъчно далече. Или пък бе влетял право в Самара.