Игри за милиарди [bg]

По същия начин беше управлявал и президентството. След четири години нямаше „доктрина Кантор“, нямаше сериозна мирна инициатива, мирни договори или дори вестникарско заглавие, което по някакъв начин да характеризира мандата му. Всичко това беше много тъжно. Престоят му в Овалния кабинет предизвикваше слаб интерес сред историците, защото, честно казано, освен опустошителната рецесия не беше постигнато почти нищо друго. Разочарован, президентът плати на професионален писател да му напише бляскава биография — единствената съществуваща, след което не се намери издател, готов да я издаде.

Уолтърс едва не се задави.

— Не, Райън, съвсем реално е. Ако успеем да прескочим процеса за избор на доставчик на Пентагона, парите трябва да потекат до няколко месеца.

— Знам, че ще е малко трудно — добави финансистът, — но според предвижданията ни, ако си осигурим договор в рамките на два месеца, ще настъпят сериозни промени във финансовото ни състояние.

— И как смятате да постигнете това? — попита друг глас със силен австралийски акцент. Беше Уилям Хейвърил, бивш австралийски министър-председател, очарователно манипулативен мъж, напуснал поста си под сянката на облак от грозни подозрения. Измамите с държавни поръчки бяха област, в която той имаше значителен опит и успехи. Говореше се, че с двама свои приятели успял да отмъкне двеста милиона долара.

Тези слухове бяха абсолютно неверни — бяха отмъкнали триста милиона.

Само че никой не беше в състояние да го докаже — парите потъваха в различни правителствени програми, подобни на черни дупки, и преминаваха през лабиринт от фирми, докато накрая се губеше всякаква отчетност. В края на краищата попадаха в редица аморфни консултантски фирми, до една кухи черупки, регистрирани под фалшиви имена, после се изпираха и почистваха през сложна плетеница от безброй банки. Понастоящем Хейвърил живееше в голям луксозен замък в Южна Франция заедно с три грижовни любовници. Топлото време и слънчевите плажове му напомняха за дома. Заради момичетата пък се радваше, че не си е у дома.

Уолтърс остави въпроса да виси във въздуха още малко, после каза:

— Предлагам да натоварим господин Министъра лично да се заеме с това. Всъщност Дан е идеален за тази работа.

Уолтърс знаеше, че Белуедър не е на линия. В момента беше в болница, където се лекуваше от хемороиди. Прие да отиде, защото Уолтърс го увери, че телефонното заседание ще е формално и преспокойно може да го пропусне. Капанът беше заложен, сега трябваше да щракне. На Уолтърс му бе писнало от Белуедър, от неговото „наблюдение“, от това, че кучето пазач на борда вечно стоеше зад рамото му и поставяше под съмнения всяко негово решение.