Игри за милиарди [bg]

— Добре, така да е.

— Е, добре, момчета. Щом искате полимера, ще поискам повече. Той струва цяло състояние. Вероятно милиарди. Вие също смятате така. Няма да ви го дам на безценица.

Уолтърс пристъпи и каза:

— Май не разбираш нещо, Арван. Цената е определена. Това не ти е автокъща за коли на старо. Няма пазарлъци. Уайли ти даде окончателната оферта.

— Това звучи като заплаха.

— Радвам се, че си внимавал. Мога да пусна записа в действие, а после само да събера парчетата.

Джак, който искаше да върне срещата в рамките на добрия тон, каза:

— Без полимера няма да получиш и един милион за фирмата си. Не можеш дори да я подариш. Имаш дълг от сто и петдесет милиона. А бизнесът ти се срива. Приеми цената ни. Измъкни се, докато все още е възможно.

Пери не можеше да блъфира повече.

— Прав си, предполагам — каза той.

— В такъв случай съгласен ли си на сделка? — попита Уолтърс.

— Изнудвате ме, но… съгласен съм. Стига да поемете и дълга.

— Това е част от пакета — увери го Джак бързо от името на двамата. Сега, след като го бяха уловили на въдицата, трябваше да изпълнят и неговите искания, да не му дават възможност да размисли и да промени решението си.

— Вече се договорих с банките — каза Джак. — Готови са да подпишат нови договори още утре.

— А служителите ми?

— Остава както ти казах. Три месечни заплати за всеки, който иска да напусне. Има обаче едно последно условие.

— Какво е то?

— Искаме да представим операцията като доброволно сливане пред акционерите и служителите ти. Не искаме никакви усложнения, недоволство или лоши чувства. Ти и тримата други най-големи акционери — Паркър, Лонгли и Малкъм — притежавате достатъчно акции, за да го уредите. Очакваме да осигуриш подкрепата им. Тази вечер.

— Тогава предложете на акционерите прилична цена.

— Седемдесет цента на акция. Повече от прилично е. Около двайсет процента над днешната борсова цена. Има трийсет милиона продадени акции, нали? Ти държиш осем милиона.

— Горе-долу. Мат знае по-добре тези неща.

Извикаха Мат и докато той и Джак се пазаряха за подробностите, Мич Уолтърс дремеше край бюрото на Пери и мечтаеше за полимера и вълшебната му способност да печата пари. Беше забележителен удар и Уолтърс се гордееше с него. Капитол Груп щеше да плати на Арван 100 милиона и да даде още петнайсет на акционерите — за по-малко от 150 милиона в брой Капитол Груп щеше да притежава най-голямото постижение на военните технологии на десетилетието. Наистина, имаше и дългове за сто и петдесет милиона, плюс двайсет милиона за Джак, но дори и така за фирма като Капитол Груп сумата можеше да мине и за грешка при закръглянето в годишния отчет.

И бездруго парите нямаше да са на Капитол Груп. Нито цент от капитала на фирмата нямаше да бъде изложен на риск. До един ден щеше да изпрати делегация в Русия или Близкия изток, за да види кой иска да участва в операцията. И на двете места имаше много милиардери, които търсят добри възможности за инвестиране. Уолтърс не се съмняваше, че парите щяха да дойдат бързо и лесно. Нарастващата прослойка на баснословно богатите в Русия особено активно търсеше възможности да прехвърля парите си в чужбина. При нарасналите цени на петрола саудитците и кувейтците отново бяха пълни с петродолари.