Игри за милиарди [bg]

Пери и бездруго се бе примирил с положението. Преговарящите бяха уточнявали тези неща стотина пъти. Защо обаче да му позволяват да ги товари с излишни условия, след като са победители? Настояха категорично да подпише договора без никакви промени и Пери най-накрая го направи.

В единайсет четирима едри охранители с емблеми на ръкавите помогнаха на Пери да стане от стола си и го изпратиха през двора, през портала, чак до колата му. Група разтревожени работници опитаха да разговарят с него, но здравеняците не им позволиха. После с мрачни усмивки застанаха на тротоара и го изчакаха да се качи в колата и да запали двигателя. Пери погледна тъжно завода за последен път, после излезе бавно от паркинга.

Изчакаха го, докато изчезна из улиците на Трентън.

По обед дойдоха подкрепления. Друг автобус докара екипи химици и металурзи — експерти, които трябваше да оценят изобретението на Арван и да изберат най-краткия и ефективен път до пускането му в промишлено производство. Влязоха в малката заседателна зала и се заеха да разглеждат схеми и документация. От тях се искаше да дадат отговор на три основни въпроса: Какво количество от полимера би трябвало да се произвежда там? Каква част от производството може да се премести другаде, в други щати, за да получи по-широка политическа подкрепа? И след колко време би могло да се очаква началото на промишленото производство?

Междувременно консултантите по производствената част започнаха да преструктурират работната сила по нов начин, да разделят екипи, които бяха работили заедно с години. Всичко беше част от стандартната шокова терапия. Посей объркване и страх, изкорени всичко старо, дезориентирай работниците, унижи шефовете им, разделяй и владей.

Към края на работния ден щеше да е ясно кой ще си отиде. Призори на следващия ден на портала щеше да застане нова охрана, която да допусне когото трябва и да отпрати завинаги останалите у дома.

На главорезите от „Човешки ресурси“ беше поставена сравнително проста цел — да се елиминират петдесет процента от работниците и деветдесет процента от шефовете, които се смятаха за прекалено привързани към старото.

Разбира се, на уволнените нямаше да бъде платен нито цент. Никакви компенсации, макар че бяха обещани.

Несъмнено, това щеше да доведе до съдебни дела, а може би и протести пред портала.

И, естествено, адвокатите на Капитол Груп щяха да приложат обичайната си практика да протакат делата с години с всички възможни средства.

В края на краищата Капитол Груп щяха да платят половината от трите месечни заплати компенсации на всеки, който можеше да си го позволи финансово или бе достатъчно упорит, за да издържи толкова дълго. Статистическите изследвания обаче показваха, че само четирима от всеки десет имат финансовата възможност да наемат адвокат и само един от тези четирима щеше да прояви достатъчно упорство, за да води битката докрай.