![Игри за милиарди [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/0/7/igri-za-miliardi-bg-download.jpg)
Игри за милиарди [bg]
- Автор: Хейг Брайан
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-246-6
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Игри за милиарди [bg]». Краткое содержание книги:
„Брайън Хейг, наричан още „Джон Гришам във военна униформа“ умее да поддържа напрежението до последната страница. А финалът определено предполага, че за феновете ще има и очакваното продължение“. Уошингтън Поуст
На третия ден някой от бившите държавни служители на работа в Капитол Груп щеше да бъде изпратен в Трентън, за да проведе сериозен разговор с кмета и градския съвет. Икономическата перспектива да се запази заводът в Трентън изглежда минимална, щеше да ги предупреди той с подходящото мрачно изражение. Лоши училища, високи данъци за бизнеса и личните доходи на хората, опасни улици. Много неприятна комбинация, щеше да им каже.
Капитол Груп притежаваше и друг химически завод, наскоро модернизиран, с много възможности за разширение, намиращ се в китно зелено градче с първокласни училища и безопасни улици. Намираше се в Тенеси, където политиците бяха добре разположени към бизнеса и разбираха нуждата да са щедри.
Бизнес логиката, която диктуваше затварянето на завода в Трентън и преместването на цялото производство в слънчево Тенеси, бе почти неустоима. В централата се водеше истинска война. Счетоводителите бяха добре въоръжени, гръмогласни и безмилостни. Главната им грижа — единствената им грижа — бяха числата. Финансовата логика изискваше консолидация. Така щяха да бъдат направени огромни икономии и спестявания. Шефовете на Капитол Груп обаче бяха хуманно настроени и се ужасяваха от мисълта да навредят още повече на и бездруго пострадалия град, при все че не бе лесно да се спори срещу аргументите на икономиката.
Ако, от друга страна, градските старейшини успееха да изтръгнат от сърцата си някакви сериозни данъчни отстъпки, може би касапницата щеше да бъде избегната. Хуманистите се нуждаеха от някакво оръжие, с което да притъпят апетитите на любителите на числа.
Една пълна данъчна ваканция за период от пет години би била идеалният вариант.
После щеше да ги предупреди, че ще се наложи сериозно разместване на персонала — мек начин да се каже, че щеше да има масови уволнения — и че от Капитол Груп очакваха местните политици да не се вслушват в оплакванията на местните.
Агнес Каръдърс беше първата жертва. Седеше зад бюрото си, на същия стар стол с тапицерия на буци, на който беше седяла през последните трийсет и две години, в добри и лоши времена, за да се грижи за всички прищевки и нужди на шефа си. Познаваше фирмата до най-малката подробност. Познаваше всички доставчици и всички клиенти, помнеше наизуст рождените дати на почти всички служители. Гордееше се, че им е нещо като майка, фигуративно и буквално, защото сега и трите й деца работеха в завода. Съпругът й Лорънс също, до смъртта си допреди десет години. Влезе куриер, остави ненадписан плик на бюрото й и бързо си тръгна. Агнес отпи голяма глътка чай и го отвори: „Нали помниш, че вчера ме попита кой съм? Ще ти кажа. Аз съм новият собственик на фирмата. Събирай си нещата и тръгвай. Уволнена си.“
Изкупуването беше дар божи за Мич Уолтърс. В продължение на два дни той беше хитът на телевизионните бизнес предавания, които бяха очаровани от идеята, че тънък слой боя може да спре ракета. Той не говореше конкретни неща — истината бе, че нямаше понятие как действа полимерът — и използваше общи приказки и блъфиране.
Четири дни след изкупуването се проведе заседание на борда по телефона, на което бе одобрена сделката и бяха набелязани следващите стъпки.
Уолтърс се впусна в многословен разказ за това как личното му участие е осуетило опит на Пери Арван да се измъкне и е спасило сделката, която Уайли за малко да изпусне. И отново не спомена подробности. Никой и не си направи труда да ги поиска от него.
Последва го главният финансист — едър счетоводител на име Алекс Ринголд, който със сериозен и напевен глас съобщи лошата новина. Военните действия в Ирак и Афганистан бяха почти замрели. След многообещаващото начало с високи печалби темпото се бе забавило и в момента се водеха изтощителни позиционни войни, които сериозно подкопаваха финансите на компанията. Малко от свързаните с отбраната фирми от портфейла на Капитол Груп показваха някакво движение нагоре. Продаваха се джипове хъмви, за да заменят взривените, и някои електронни продукти, но месец преди това Пентагонът бе прекратил мащабна програма за артилерията и бе замразил поръчки на три допълнителни бойни кораби. В момента на косъм висяла и голяма програма за военната авиация. Капитол Груп беше основен изпълнител по две от трите програми и подизпълнител със сериозно участие в третата.