Игри за милиарди [bg]

— Не си научил нищо. — Усмивката стана по-широка. — Това тук е Уолстрийт, приятел. Никой не разказва на непознати истории от кухнята просто така. Няма начин.

— А ти? Значи си готов да нарушиш кодекса?

Морган долови първия признак на гняв — леко свиване около очите, издуване на челюстния мускул. Едва доловимо, но достатъчно.

— Може би си имам причини — отговори мъжът, който полагаше сериозни усилия да прикрие ненавистта си към Джак Уайли.

— Например?

— Лично е. Ако искаш да разбереш, ще ти струва още десет хилядарки.

— Нямам представа за какво говориш.

— Добре. Ще ти кажа. Питал ли си се някога защо Джак Уайли е сменил толкова много фирми?

— Да, мислили сме за това… но не много, защото изглежда очевидно. Заради по-добро заплащане. Повече пари. Алчност. Обикновените мотиви. Вие, момчета, сте като курвите. Всичко при вас опира до пари.

Онзи се засмя и отпи от чашата си.

— Не знаеш кой знае колко за Уолстрийт.

— Къде точно сгреших?

— Единственото, което не сгреши, е, че всички ние сме като курвите.

— Кажи ми нещо, което не знам.

— Не мога да повярвам, че сте го пропуснали. Пред очите ви е. Джак сменя четири фирми за дванайсет години. На Уолстрийт нещата не стават така. Тук всичко опира до старшинство, до дълъг стаж, който осигурява повече власт. И големите пари.

— Защо тогава е напускал?

— Да е напускал? Обикновено не е напускал. Изхвърляли са го.

— Попитах защо.

— Това е въпросът за петдесет хиляди.

— Хайде, кажи ми още малко.

— Не, казах достатъчно. — Приятната усмивка се превърна в грозна гримаса. — Ето ги правилата. Внимавай, защото, ако сгрешиш, повече няма да ме видиш. Парите да са в брой. В себе си нямаш много, а и бездруго си наемник. Обясни на шефовете си, че съм добра инвестиция.

— Слушай, ти трябва да…

— Не, аз не трябва да правя нищо. Ти обаче определено трябва. Обади ми се до утре сутринта или не си прави труда — мъжът скочи на крака. Държеше визитката за ръба и я пусна на масата. — Когато получиш разрешение, позвъни на този номер. Питай за Чарлс.

— Чакай… Чарлс… нямам достатъчно… — но преди да успее да довърши, мъжът вече си пробиваше път през тълпата, за да се добере до изхода.

Беше толкова неочаквано и се случи толкова бързо, че Морган беше напълно неподготвен. Бързо се овладя, скочи от мястото си и се спусна след него. Видя лъскавата му черна коса и започна да бута хората на дансинга наляво и дясно, за да мине. Чарлс имаше преднина от около десет метра, но Морган го настигаше.

Изведнъж една хубава млада блондинка го сграбчи за ръката и започна да вие с цяло гърло. Морган опита да се отскубне, но тя го стисна още по-здраво. Писъците й веднага привлякоха вниманието. Озова се сред група ядосани млади мъже с костюми, които искаха да знаят какво се е случило и не го пускаха да се измъкне.

— Стисна ме за задника — извика блондинката силно и размаха ръце, като че ли той я бе нападнал.

— Лъже! — извика Морган с глас, пълен с възмущение. — Кълна се! Имам жена и три деца, за бога! Не съм я докосвал!