Игри за милиарди [bg]

Двеста милиона щяха да са предостатъчно, но защо не и триста? Или дори петстотин?

Какъв ден! Какъв удар! Смяташе още с прибирането си да задейства рекламния отдел на Капитол Груп — ако искат да работят и цяла нощ. Нямаше да се съгласи на по-малко — трябваше да е на корицата на „Бизнес Уик“ и „Инвестърс Бизнес Дейли“. Вечерта щеше да обиколи няколко телевизионни канала с програми за бизнес, за да се похвали с постиженията си.

Винаги беше мечтал за първа страница на „Уолстрийт Джърнъл“, а сега това изглеждаше съвсем достижимо. Чудеше се дали ще може да получи копие от снимката за първа страница на вестника, за да я окачи в кабинета си като трофей. Щеше да я окачи на стената зад бюрото, точно над главата си, за да се набива на очи. Би било великолепно послание към посетителите.

По обратния път към Вашингтон щеше да обмисля и репетира презентацията си. До вечерта щеше да е уморен, разбира се, но нямаше как да не събере нужната енергия и ентусиазъм, за да премине триумфално през телевизионните студиа.

Без прекалено самохвалство, но и без излишна скромност, каза си той. Трябваше да улучи точния баланс — да разтръби за себе си и продукта, но и да не прекалява, за да не предизвика обратна реакция. Да не се надува, но и да не остави никакво съмнение чия далновидност и сръчност са постигнали сделката.

Това беше шанс, какъвто получаваше за пръв път, откакто беше шеф на Капитол Груп, и смяташе да се възползва от него максимално.

Беше му писнало от всичките онези бивши правителствени величия около него. Прекалено раздутият борд беше пълен с твърде много бивши политици, генерали и адмирали, както и с твърде много помощник-секретари на едно или друго, за да може да ги преброи. Беше му писнало бившите лакеи на правителството да се хранят на неговата ясла. Ненавиждаше ги. Мразеше високото им самочувствие, надутите титли, отегчаваха го безкрайните им военни истории, хвалбите им за контактите им, за конците, които можеха да дърпат, и за вратите, които можеха да отварят.