![Чернооката блондинка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/9/6/chernookata-blondinka-bg-download.jpg)
Чернооката блондинка [bg]
- Автор: Бэнвилл Джон
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-639-2
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Классические детективы
Электронная книга - «Чернооката блондинка [bg]». Краткое содержание книги:
„Реймънд Чандлър се усмихва някъде… Обикнах тази книга. Сякаш в стаята неочаквано влезе стар приятел, когото смятах за мъртъв.“ Стивън Кинг
„Първокласно криминале. Бенджамин Блeк се справя изумително добре в ролята на легендарния Марлоу.“ Ню Йорк Таймс
„Блек успява да улови не само гласа на Марлоу, но и неговата душа.“ Ентъртейнмънт Уикли
„Невъобразимо забавление… «Чернооката блондинка» може да мине за новооткрит ръкопис на Чандлър в някой прашен шкаф в Ла Хоя.“ Ню Йорк Таймс Бук Ривю
„Банвил в одеждите на Чандлър е неустоим. Трудно мога да си представя някой да допълни успешно Чандлър. Но Банвил определено успява.“ Ричард Форд
„Горещо лято, дъждовни капки по асфалта, жена с ярко червило, цигарена пепел и отчуждение, ретро автомобили, здравеняци, пистолети с къса цев, топящи се кубчета лед в чаша бърбън… Духът на Чандлър, съчетан с усета на Банвил за забавното.“ Уошингтън Поуст
— Можем да се разменим — предложих. — Вие ще ми разкажете какво знаете за смъртта на Питърсън, а аз ще ви кажа каквото ми е известно за възкръсването му. — Стрелях напосоки, особено с оглед на факта, че нещата, които ми бяха известни за Питърсън, жив или мъртъв, се свеждаха до купчина дреболии — всъщност дори не бяха това. Нямаше купчина, само няколко съвсем безинтересни дреболии. Обаче човек трябва да пробва.
Хендрикс продължаваше да ме наблюдава и да размишлява. Сигурно и той си броеше пилците.
— Знам само — или поне така ми казаха, — че клетникът бил прегазен в една тъмна нощ в Пасифик Палисейдс от безотговорен шофьор, който избягал.
— Ходихте ли на мястото да видите какво се е случило?
Той отново се смръщи.
— Защо? — попита. — Защо да ходя? — Този път се смръщи от тревога, не от неодобрение към цигарата ми. Явно наистина смяташе, че знам страшно много неща, които не му казвам. Още колко дълго можех да го водя за носа?
— Ами — подех, опитвайки се да звуча самодоволно и осведомено — ако не е бил убит, какво му се е случило през онази нощ? Намерено е тяло, откарано е в моргата, било е разпознато като Питърсън и после било кремирано. Това изисква някаква организация.
Честно казано, не се бях замислял за тази конкретна страна на нещата. Имаше тяло, някой наистина беше умрял, който и да е той, а Лин Питърсън беше заявила, че е брат ѝ. Но ако Питърсън не беше мъртъв, тогава чий бе трупът? Може би беше време отново да поговоря с Флойд Хансън.
Или пък не. Може би беше време да забравя за Нико Питърсън, за сестра му, за клуб „Кахуила“ и за Клеър Кавендиш… Ама чакайте малко. Клеър? Всичко останало лесно щях да прогоня от мислите си, ала не и чернооката блондинка. Както вече ви казах и знам, че ще имам причина да го повторя, жените носят само неприятности, каквото и да говориш, каквото и да направиш. Помислих си за изрисуваните рози върху абажура на лампата до леглото ми. Този абажур и тапетите на Оскар определено трябваше да си заминат.
Хендрикс отново се беше замислил. Много беше сладкодумен, обаче в мисленето хич го нямаше.
— Нико сигурно сам е организирал всичко — каза накрая. — Катастрофата, избягалия шофьор, кремацията. Очевидно е, нали?
— Имал е нужда от помощ. Освен това му е трябвал труп. Надали е намерил доброволец — никой няма чак толкова услужливи приятели.
Хендрикс отново се смълча за малко, после тръсна глава, все едно да прогони някакви мухи.
— Всичко това няма значение. Пет пари не давам. Интересува ме само дали е жив и ако е така, къде е. Куфарчето е у него и аз си го искам.
— Добре, Хендрикс, ще говоря честно с вас. И не ми се сърдете — не се качих в колата ви по собствена воля, нали помните.
— Добре — намръщи се той. — Започнете да говорите.
Тръснах цигарата си по ръба на пепелника. Имаше малко капаче на пружина. Някой — вероятно Седрик — беше забравил да го почисти и отвътре се разнесе остра миризма. Така щяха да миришат дробовете ми, когато отворят гръдния ми кош. Понякога си казвам, че трябва веднъж завинаги да престана да пуша, но ако го направя, единственото ми хоби ще остане шахът, а аз непрекъснато се побеждавам на шах.
Поех си дълбоко дъх без цигарен дим.
— Истината е, че не знам повече от вас за Питърсън или за когото и да е друг. Говорих с няколко човека, включително със сестра му…
— Говорили сте с нея?
— За около пет минути, най-вече за да ѝ обясня какво искам да сложи в питието, което ми приготвяше. После влетяха двамата южняци и — точка.
— Лин Питърсън нищо ли не ви каза? — Седеше напълно неподвижно и ме наблюдаваше бдително.
— Нищичко, кълна се. Нямаше време.
— Спомена ли нещо за куфарчето?
— Не.
Той се замисли над отговора ми.
— С кого още сте говорили?
— С немного хора. С някакъв старец, който живее срещу Питърсън. С бармана в „Барнис Бийнъри“, където Питърсън се отбивал за питие от време на време. С управителя на клуб „Кахуила“ — сега пък аз го изгледах изпитателно, — някакъв тип на име Хансън, Флойд Хансън. — Името не произведе желаното въздействие — всъщност не произведе никакво въздействие, не бях сигурен дали изобщо му е познато.
— Познавате ли го? — попитах колкото може по-безразлично.