Чернооката блондинка [bg]

— Хендрикс, ще ми обясните ли за какво става дума? Казвате, че куфарчето е било у Питърсън, казвате, че той е умрял и го е изгубил, или пък не е умрял и го е откраднал. Това какво общо има с мен?

Изгледа ме печално, с вид на оскърбен човек.

— Вече ви обясних — Питърсън умира, после изведнъж се оказва, че не е умрял, а накрая става ясно, че вие сте по следите му. Това ме заинтригува. Любопитен съм, а засърби ли ме нещо, трябва да го почеша, ако ме извините за израза.

— Какво имаше в куфарчето?

— И това ви казах.

— Не, не сте.

— Искате подробен опис, така ли?

— Не е нужно да е подробен.

Лицето му стана грозно и изведнъж той ми заприлича на дебеланкото, когото познавах в колежа — Марксън, ако не ме лъже паметта. Марксън беше син на богаташ, разглезен и сприхав. Поруменяваше лесно като Хендрикс, особено когато се подразнеше от нещо или му откажеха неща, което искаше да притежава. Премести се след два семестъра — говореше се, че го изключили, защото тайно вкарал в стаята си момиче и го спукал от бой. Не харесвам типове като Марксън, всъщност те са една от причините да съм в този бизнес.

— Ще ми кажете ли каквото искам да разбера? — попита Хендрикс.

— Обяснете ми какво имаше в куфарчето и може би ще ви кажа. А може би няма.

Той ме гледаше и клатеше глава.

— Упорит човек сте вие, Марлоу.

— Така казват.

— Можете сериозно да ме ядосате — дори само с поведението си. Дали да не кажа на Седрик да обърне и да се върнем за Джими — онзи младок с нелепата шапка, който ви покани в колата. Джими изпълнява — как да се изразя? — по-мръсните ми поръчки.

— Ако този негодник ме пипне с пръст, ще му скърша гръбнака — предупредих.

Хендрикс ококори свинските си очички.

— Хо-хо! Колко корави станахме изведнъж!

— Не знам за нас, но аз съм, когато се наложи.

Хендрикс се изкиска. Целият се разтресе като желе, облечено в костюм.

— Ти си евтин навлек — каза той, без да повишава тон. — Имаш ли представа какви неща мога да накарам хората си да ти причинят? Младият Джими може и да не впечатлява особено, но те уверявам, Марлоу, има още много като него, кой от кой по-едър и по-опасен здравеняк.

Потупах негъра по рамото.

— Можеш да ме оставиш тук, Седрик. Искам да се поразтъпча.

Разбира се, той не ми обърна внимание и продължи нехайно да си кара.

Хендрикс се облегна на седалката и потри ръце — този път без лосион.

— Хайде да не се караме, Марлоу — предложи той. — Когато те взехме пред кантората ти, не ми из­г­леждаше като човек, който има спешна работа, така че защо се разбърза сега? Остани още малко, наслади се на разходката. Можем да поговорим и за други неща, ако искаш. Към кои теми проявяваш интерес?

Помислих си, че той би се вписал чудесно в клуб „Кахуила“ с фалшивия си британски акцент и превзетите си обноски. Дали вече не беше член на клуба? И тогава се досетих: сигурно Флойд Хансън го беше осведомил. Как можах да забравя посещението си в клуб „Кахуила“ и разговора си с управителя? Още държах цигарата между пръстите си и сега вече я запалих. Хендрикс се намръщи, натисна копче и открехна прозореца. Издухах пушека към него уж случайно.