Тебеширения човек [bg]

Озъртам се наоколо. Паркът е почти празен, само един човек с куче се разхожда по пътеката край брега.

Вадя плика и му го подавам.

− Същото като това.

Гав се навежда напред. Аз чакам. Той умее добре да прикрива емоциите си, още от малък. Навремето лъжеше почти толкова умело, колкото Мики. Усещам, че обмисля дали да не го стори и сега.

− Струва ли ти се познато? — питам.

Накрая той уморено кимва.

− Да, и аз получих такова писмо. Хопо също.

− Хопо?

Докато асимилирам новината, изпитвам познатото детинско негодувание, че не са споделили с мен. Че съм бил държан в неведение.

− Защо не ми казахте?

− И двамата решихме, че е някаква тъпа шега. Ами ти?

− И аз така. Само дето сега Мики е мъртъв.

− Е, значи поне на него шегата му е излязла през носа.

Гав бърка отново в плика, вади шишенце кока-кола и го лапва.

− Защо мразиш Мики толкова много?

Той изсумтява насмешливо.

− Наистина ли се чудиш?

− Само заради катастрофата?

− Не смяташ ли, че е достатъчно добра причина?

Той е прав, естествено. И въпреки това ми се струва, че крие нещо. Бъркам в джоба си и вадя неразпечатания пакет бяло „Марлборо“.

− Откога си пропушил отново? — зяпва ме Гав.

− Не съм. Все още.

− Ще черпиш ли една?

− Сигурно се майтапиш!

И двамата почти успяваме да се усмихнем.

Отварям пакета и вадя две цигари.

− Мислех, че и ти си ги отказал.

− Да. Но днес ми се струва добър ден да наруша правилата.

Паля своята цигара и му подавам запалката. От първото дръпване главата ми се замайва, но иначе усещането е фантастично.

Гав издухва дима и примлясква:

− Мамка му, човече, и това ако не е една яко миризляшка история.

− Е — казвам аз — като сме тръгнали да нарушаваме правила, искаш ли да поговорим за Мики?

Той свежда очи и усмивката му избледнява.

− Нали знаеш за катастрофата? — После махва с цигарата си. — Глупав въпрос. Разбира се, че знаеш.

− Знам каквото съм чул от хората — отвръщам. — Не съм бил там.

− Да, вярно. Къде беше?

− Вкъщи да уча, предполагам.

− Е, онази вечер Мики шофираше. Както винаги. Помниш колко беше влюбен в малкото си „Пежо“.

− Обикаляше с него като побъркан.

− Да, затова и никога не пиеше. Предпочиташе да кара. Докато аз се наливах като свиня.

− Бяхме тийнейджъри, нормално е — казвам, макар че по онова време аз почти не близвах алкохол. Естествено, оттогава съм си наваксал с лихва.

− На въпросния купон наистина прекалих. Оповръщах навсякъде и Тина и Рич искаха да се отърват от мен, затова убедиха Мики да ме откара у дома.

− Но той също е бил на градус?

− Очевидно. Нямам спомен да съм го видял да пие, но от друга страна, не помня много от вечерта.

− Нали са открили алкохол в кръвта му?

Гав кимва.

− Само че според него някой му го е сипал, без той да разбере.