![Шадоу стрийт 77 [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/7/5/shadou-strijt-77-bg-download.jpg)
Шадоу стрийт 77 [bg]
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Серия: Пендълтън #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502882
- Переводчик: Надя Боева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Шадоу стрийт 77 [bg]». Краткое содержание книги:
Излязоха през задната врата, тя заключи и поеха бързо по късия коридор към южния асансьор, където Туайла натисна бутона за повикване.
Уини попита.
— Как можа да се промени така? За стената питам.
— Нямам представа, миличък.
— Кое беше това порутено място, което се появяваше и избледняваше?
— Не зная. Аз пиша песни, не фантастика. — Тя натисна бутона отново. — Хайде, хайде.
— Беше същата стена, но някак различна. Като „Пендълтън“ от някакъв друг свят. Като паралелните светове от книгите, сещаш ли се?
— Аз не чета такива книги. Май и ти не бива да ги четеш.
— Не съм причинил онова със стената — увери я той.
— Не, разбира се, че не си. Нямах това предвид.
Не знаеше какво има предвид. Объркването, което изпитваше, я тревожеше. През по-голямата част от живота си знаеше как да се справя с всичко, което заставаше на пътя й, без да си позволява колебание или оправдания. От единайсетгодишна всеки път, щом й се случеше нещо страшно или беше наранена, тя композираше балада, религиозна песен или кънтри буги-вуги по повода и страхът или болката биваха излекувани с написването на текста и изпяването на песента. Понесла бе болезнени събития като загубата на скъпия си баща, душевен смут при осъзнаването, че бракът й с Фаръл се разпада… Това бяха типично човешки преживявания, които музиката можеше да лекува. Ала в тези безумни обстоятелства мелодиите и поезията бяха безсилни да й помогнат. Искаше й се да разполага с толкова оръжия — или поне едно, — колкото музикални инструменти имаше.
При пристигането на асансьора на втория етаж се чу звън. Уини се мушна в кабината, преди вратите да са се отворили докрай. Туайла се спря, преди да влезе, тъй като забеляза разлика в кабината. Нямаше ги фреските със сините птици и мраморния под. Всички повърхности бяха от неръждаема стомана. От полупрозрачни пана в тавана струеше зловеща синя светлина, същото синьо, което трептеше на телевизионния екран и нареждаше:
— Унищожи. Унищожи.
— Излез веднага оттам! — нареди тя на Уини, а вратите започнаха да се затварят.
Логан Спранглър
В ужасяващата тъмнина наподобяващото перисталтика пулсиране на змиевидната плесен издаваше мляскащ отвратителен звук, а гнусните гъби свистяха всеки път, когато изхвърляха спорите, напомнящи сол.
С помощта на тесния диоден лъч Логан успя да види, че оста на пантите може да се разхлаби с джобното му ножче. Преди да се е захванал за работа обаче, лампите в тоалетната светнаха, не жълтото нещо на тавана — то беше изчезнало, — а вградените лампи отгоре, както и тези на окачения таван над тоалетката, които по-рано бяха счупени и ръждиви. Цялото помещение беше възвърнало предишния си вид, а плесените в светлозеленикаво на черни петна, онези, който приличаха на гирлянди, както и гъбите, вече ги нямаше, сякаш никога не бяха съществували.
Пробва заключената допреди малко врата и тя се отвори. Избяга от малката баня в коридора, щастлив, че е на свобода.
Кихна, а след това още веднъж. Стисна носа си между палеца и показалеца, за да спре гъделичкането в ноздрите си. Почувства устните си пресъхнали и щом ги облиза, усети някаква коричка върху тях. Вдигна ръка към устата си. По пръстите и дланта му имаше стотици мънички спори.
Марта Къп
След като Бейли Хоукс си тръгна със Сали, Марта реши да прогони от съзнанието си цялата история за демон в килера чрез усъвършенстване на уменията си по бридж. Седна пред компютъра в кабинета, за да играе с виртуална партньорка на име Алис срещу виртуален отбор с играчи Морис и Уанда. Спря се на най-високото ниво от меню, което предлагаше пет степени на трудност, но няколко минути по-късно вече съжаляваше за избора си. Играеше истински бридж с истински хора от плът и кръв едва от година. Без значение от усилията, които полагаше, не беше готова за най-високото ниво. Ядоса се твърде бързо и дори обвини Морис, че мами, при все че той беше просто софтуерен продукт, неспособен да я чуе. Колкото до Уанда — тя беше самодоволна малка уличница, така дразнещо самоуверена.
Една се обади през отворената врата:
— Реших, че ситуацията изисква незабавна намеса.
Марта промърмори на виртуалната си партньорка
Алис:
— Съжалявам, не съм от голяма полза. Трябваше да избера ниво за страдащи от деменция.
— Първата ми задача за утре сутринта — заяви Една — ще е да извикам екзорсист.
Когато вдигна поглед от компютъра, Марта забеляза, че сестра й вече се е преоблякла. Вместо лилавия копринен дневен тоалет носеше вечерен: от черна коприна, с черен шифон на точки отгоре и бие от дантела в черно и златно, която се повтаряше и над ръба на полата, ръкавите й бяха набрани, с изобилие от къдрички и гарнирани с черна кадифена панделка. Окичена едновременно с дълга перлена огърлица, вързана на възел на нивото на бюста, диамантено колие с висулка, както и с малки висящи обици и дълги бели ръкавици, имаше вид, сякаш ще присъства на прием с кралицата, а не че се кани да сподели предварително приготвената и притоплена в микровълновата фурна вечеря със сестра си, посредствения играч на бридж.