Мисия Лондон [bg]
- Автор: Попов Алек
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-0551-9
- Жанр: Юмористическая проза
Электронная книга - «Мисия Лондон [bg]». Краткое содержание книги:
„Това е един истински европейски комичен роман в добрите традиции на П.Г. Удхауз, Роалд Дал, и Том Шарп… В „Мисия Лондон“ има отлично повествование, усет за детайла, свеж хумор и най-важното чувство за мярка. Изобщо не е пресилено твърдението на Георги Цанков, че това е най-смешната книга в новата българска литература… Ситуациите са български, а хуморът, с който са описани, е тънък английски. Много силно е изкушението да се каже, че по самоирония и жилеща сатира творбата на Алек Попов се нарежда до класика и негов съименик Алеко Константинов.“ Христо Кьосев, в. 24 Часа
„… на пазара е една книга, която лично за мен е доживяното отмъщение за всички унижения, търпяни от български граждани при съприкосновението им с българските дипломатически мисии по света… Гротескно и виртуозно присмехулство над нрави, които от времето на бай Ганьо са знак за национална дипломатическа идентичност… Горещо ви препоръчвам тази книга – горчивият смях е единствената ни защита в този момент.“ Любен Дилов-син, в. „Сега“
„Онова, което превръща „Мисия Лондон“ в едно от най-приятните преводни предложения (поне) в този сезон е фактът, че Попов ни дарява всичко онова, от което сръбските писатели ни лишават: романът му е истински урок или показно упражнение по комуникативно писане, без това да намалява „естетическата стойност“ (ама че гордо звучи!) на произведението; това е пример за потенциален умен бестселър; зашеметяващо изиграване с добре познатото ни нескопосано „автоевропеизиране“ на (юго-)източния човек, но също така и със студеното равнодушение на богатия Запад, у с жалката наивност на нашите новобогаташи, които в търсене на мечтания имперски блясък се оставят да ги водят за носа. Попов не е особено милостив нито“туземците“, нито към съмнителните балкански пришелци; остроумието му е не по-малко жежко и при представянето на „общите балкански места“ като например взаимното спъване на Претендентите за Европа или пък маниакалния ни образ на нас самите като „най-стар народ“, свърза естествено с крепката вяра, че тъкмо ние сме пъпът (а не примерно анусът) на Европа, само дето ония пусти душмани не искат да ни го признаят. Като невероятно забавна книга „Мисия Лондон“ е прекрасен избор не само за горещите летни дни в Белград, но и докато се излежавате на някой шезлонг в Албена, Несебър или Златни пясъци, похапвайки тахан халва или баница: ако бе за друго, тази книга ще ви помогне да разберете, че и там, бога ми, сте си като у дома“. Теофил Панчич, „Време“, Белград
„Мисия Лондон“ предлага не само изключително развлекателно четиво, но дава и представа за балканската действителност в началото на 21 век. С „Мисия Лондон“ Алек Попов прави блестящ романен дебют. С много хумор той представя гротескно действие, което обаче чрез карикатурното преувеличение изостря погледа към съществените детайли“. Улрих М. Шмид, Британските Балкани, Ное Цюрихер Цайтунг
„Алек Попов без колебание може да се сравнява с успели автори като Джон Ървинг или С. Бойл. Вероятно българските автори се развиват в посока към интелигентен, литературно обигран хумор. На „Мисия Лондон “ трябва да се пожелае успех, за да можем да се надяваме на други диаманти от тази неочаквана съкровищница“. Алфред Ошвалд, Буккритик
„Докато очарова читателите си с динамично действие, богати типажи и живи диалози, в същото време Алек Попов е ироничен и критичен. И както действието на романа е многопластово, така зад изреченията се крият ирония и критика. Критичността на Попов не е едностранчива: обвинява не само западноевропейците, че не могат да приемат източноевропейци- те, а посочва и онзи източноевропейски или балкански манталитет, който пречи на героите му да преуспеят. Критикува едновременно скептицизма на Европейския съюз към държавите, желаещи да се присъединят към него, и България (т.е. Източна Европа), която също се стреми към това. Целият роман е обвеян от духа на желанието за взаимна измама: ту високопоставените англичани, ту лукавите българи се стремят да изиграят другия и в крайна сметка всички успяват във „военните действия“… Ференц Винце, „Българският посланик и патките“, списание „Напут“, Будапеща
- Античният WC!
- Моля? - повдигна вежди той.
- Не знам как е станало — подхвана бързо мистър Бенет. - Двете пратки сигурно са пътували едновременно. Тази сутрин вашите хора са били на летището и са взели едни сандъци, които всъщност са предназначени за нас. В другите сандъци има картини - те са вашите.
- Но как е възможно това?! - извика Варадин. - Пратките не са ли адресирани?
- Разбира се, че да! - възкликна Кларк Бенет. - Нямам представа защо са отмъкнали нашите сандъци! Може би си приличат? Но понеже става дума за дипломатическа пратка, явно никой не им е обърнал внимание.
- Елате! - мрачно каза Варадин.
Двамата се отправиха към фоайето.
- Къде е Б-5? Преди малко го държеше! - ечеше гласът на стажанта.
- Ама тук трябва да сложим Е-5! - мърмореше Станойчо.
- Баба ти е Е-5! Дай Б-5!
- Oh gosh! What have you done, for Christ sake! - разнесе се отчаян вик. - Stop it, please, stop it![17]
Станойчо се стресна и изпусна тухлата на пода. Тя се счупи на две.
- Ооо! - проплака мистър Бенет, сякаш я бяха изпуснали върху крака му. - Don’t touch anything! Stop! Stop![18]
През лицето на посланика премина синьо-зеленикав гърч като мълния. Станойчо и Пуйчев пребледняха и отстъпиха назад. Кларк Бенет измъкна мобилен телефон и набра някакъв номер е треперещи пръсти.
- I found it! I found it![19] - развика се той. - Бързо идвайте, преди да са го унищожили. Куийнз Гейт 67! Побързайте!
После се обърна към посланика.
- Екселенц! Тази антика е застрахована за 1 760 000 лири стерлинги. Не мога да допусна нещо да й се случи. Тия двамата да се махат! Моите хора ще дойдат и ще приберат всичко. Не се тревожете за вашите картини. Още утре ще си ги получите! What a day! What a day, indeed![20]
Раздаде се някакъв звук, който силно напомняше стъпкването на жаба: гвъчикхъг! Посланикът запуши устата си с длан и даде знак на Пуйчев и Станойчо да се разкарат. Кларк Бенет го наблюдаваше поразен. Ва- радин се шмугна във вътрешната част на посолството. Качи се в асансьора и го залости между етажите. И започна да крещи:
- 100! 100! 100!
29.
Виното искреше с мек ръждив оттенък на дъното на чашата й. Катя го погълна на един дъх. Вълна от топлина се разнесе из тялото й. Дезмънд се пресегна и напълни отново чашата й. Беше третата поред.
- Как е задникът ти? - попита той.
- Не питай - засмя се горчиво тя, отпивайки нова голяма глътка.
Пареше я, и то здраво. В началото й се струваше, че няма да може да седне върху него поне седмица, но болката постепенно утихна, преминавайки в жега. Каишът беше оставил огнени резки в бутовете й. Имаше чувството, че седи върху скара, докато в останалата част на тялото й пълзяха ледени мравки.
„УКРОТЯВАНЕ НА ОПЪРНИЧАВАТА“ по Уилям Шекспир. Адаптация за камерна сцена: Томас Мънроу.
© Famous Connections. Всички права запазени!
„Ла Валета“ беше изискан малък ресторант в горния край на Кензингтън. След солидната порция пердах Дезмънд предположи, че порция гъши дроб със салата ще й се отрази добре. И беше дяволски прав. Решиха да не се връщат в агенцията и Катя остана с грима и прическата на Даяна. Това беше сериозно нарушение на правилника. Точка първа изрично им забраняваше да се подвизават на публични места като двойници, но на нея не й пукаше. Особено в този момент. Дори се кефеше на изумените погледи, които си разменяха персоналът и малцината мумифицирани клиенти. Усещаше тяхната неловкост и парещо любопитство (парещо като следите от каиша!) и се изпълваше с подсъзнателна отмъстителност. Сякаш този малък фрагмент от социалната мозайка символизираше целия свят на парите и властта, където безнаказано се подвизаваха нейните клиенти. Беше истински мехлем за душата. Дезмънд може би предчувстваше този благодатен страничен ефект и тъкмо затова я беше довел тук, в този вид и в това състояние.
- Това не беше включено в сценария - поде колебливо тя. - Тоя тип се разпали повече, отколкото трябваше. Просто изгуби контрол. Досега не ми се беше случвало. Благодаря ти, че се намеси.
- Винаги си добре дошла - сви рамене той.
- Добре е да имаш такъв шофьор - усмихна се Катя и докосна ръката му. Кокалчетата на юмрука му бяха разранени до кръв. - Знаеш ли, хареса ми какво направи с тази свиня.
- Ами имах си едно наум.
- Така ли!? - трепна тя. - Да не би да има някакъв друг сценарий, за който не подозирам?
- Отговорът е не - той стисна леко пръстите й. - Спокойно!
Но тя не беше спокойна. Никак даже!
- Знаел си какво ще се случи?
- Виж какво, аз работя тук от четири години. И когато в сценария са включени белезници, винаги съм нащрек.
17
Дявол да го вземе! Какво сте направили, за бога! Спрете, моля ви, спрете!
18
Не пипайте ншцо! Стоп! Стоп!
19
Открих го! Открих го!
20
Какъв ден, наистина!