Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Юмористическая проза » Мисия Лондон [bg]
Мисия Лондон [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мисия Лондон [bg]

Электронная книга - «Мисия Лондон [bg]». Краткое содержание книги:

„Мисия Лондон“ спорен мен е най-смешната книга в новата българска литература. Толкова смешна, че накрая на човек му се доплаква“. Георги Цанков, Вестник за жената
„Това е един истински европейски комичен роман в добрите традиции на П.Г. Удхауз, Роалд Дал, и Том Шарп… В „Мисия Лондон“ има отлично повествование, усет за детайла, свеж хумор и най-важното чувство за мярка. Изобщо не е пресилено твърдението на Георги Цанков, че това е най-смешната книга в новата българска литература… Ситуациите са български, а хуморът, с който са описани, е тънък английски. Много силно е изкушението да се каже, че по самоирония и жилеща сатира творбата на Алек Попов се нарежда до класика  и негов съименик Алеко Константинов.“ Христо Кьосев, в. 24 Часа
„… на пазара е една книга, която лично за мен е доживяното отмъщение за всички унижения, търпяни от български граждани при съприкосновението им с българските дипломатически мисии по света… Гротескно и виртуозно присмехулство над нрави, които от времето на бай Ганьо са знак за национална дипломатическа идентичност… Горещо ви препоръчвам тази книга – горчивият смях е единствената ни защита в този момент.“ Любен Дилов-син, в. „Сега“
„Онова, което превръща „Мисия Лондон“ в едно от най-приятните преводни предложения (поне) в този сезон е фактът, че Попов ни дарява всичко онова, от което сръбските писатели ни лишават: романът му е истински урок или показно упражнение по комуникативно писане, без това да намалява „естетическата стойност“ (ама че гордо звучи!) на произведението; това е пример за потенциален умен бестселър; зашеметяващо изиграване с добре познатото ни нескопосано „автоевропеизиране“ на (юго-)източния човек, но също така и със студеното равнодушение на богатия Запад, у с жалката наивност на нашите новобогаташи, които в търсене на мечтания имперски блясък се оставят да ги водят за носа. Попов не е особено милостив нито“туземците“, нито към съмнителните балкански пришелци; остроумието му е не по-малко жежко и при представянето на „общите балкански места“ като например взаимното спъване на Претендентите за Европа или пък маниакалния ни образ на нас самите като „най-стар народ“, свърза естествено с крепката вяра, че тъкмо ние сме пъпът (а не примерно анусът) на Европа, само дето ония пусти душмани не искат да ни го признаят. Като невероятно забавна книга „Мисия Лондон“ е прекрасен избор не само за горещите летни дни в Белград, но и докато се излежавате на някой шезлонг в Албена, Несебър или Златни пясъци, похапвайки тахан халва или баница: ако бе за друго, тази книга ще ви помогне да разберете, че и там, бога ми, сте си като у дома“. Теофил Панчич, „Време“, Белград
„Мисия Лондон“ предлага не само изключително развлекателно четиво, но дава и представа за балканската действителност в началото на 21 век. С „Мисия Лондон“ Алек Попов прави блестящ романен дебют. С много хумор той представя гротескно действие, което обаче чрез карикатурното преувеличение изостря погледа към съществените детайли“. Улрих М. Шмид, Британските Балкани, Ное Цюрихер Цайтунг
„Алек Попов без колебание може да се сравнява с успели автори като Джон Ървинг или С. Бойл. Вероятно българските автори се развиват в посока към интелигентен, литературно обигран хумор. На „Мисия Лондон “ трябва да се пожелае успех, за да можем да се надяваме на други диаманти от тази неочаквана съкровищница“. Алфред Ошвалд, Буккритик
„Докато очарова читателите си с динамично действие, богати типажи и живи диалози, в същото време Алек Попов е ироничен и критичен. И както действието на романа е многопластово, така зад изреченията се крият ирония и критика. Критичността на Попов не е едностранчива: обвинява не само западноевропейците, че не могат да приемат източноевропейци- те, а посочва и онзи източноевропейски или балкански манталитет, който пречи на героите му да преуспеят. Критикува едновременно скептицизма на Европейския съюз към държавите, желаещи да се присъединят към него, и България (т.е. Източна Европа), която също се стреми към това. Целият роман е обвеян от духа на желанието за взаимна измама: ту високопоставените англичани, ту лукавите българи се стремят да изиграят другия и в крайна сметка всички успяват във „военните действия“… Ференц Винце, „Българският посланик и патките“, списание „Напут“, Будапеща
1 ... 50 51 52 53 54 55 56 57 58 ... 84
Перейти на страницу:

- Огън ли?! - сепна се Варадин.

- Трябва да затварям. Ще се видим в Лондон.

Той разклати гнусливо слушалката, сякаш за да изтърси и последните вибрации от гласа й. Погледът му попадна върху кошчето за боклук: беше препълнено, а мокетът наоколо - осеян с хартийки. Не личеше да е почиствано от доста време. Това го възбуди и ядоса едновременно. „Ама какво си въобразява тая пикла!“, изруга наум той и вдигна телефона.

- Защо никой не чисти кабинета ми!? - изкрещя Варадин. - Намерете тая Катя и веднага да се залавя за работа!

Бианка Стругарева понечи да каже нещо, но той затръшна слушалката.

Таня Вандова подаде глава, без да почука:

- Шофьорът ви чака.

Той я изгледа смразяващо.

Десет минути по-късно зеленият роувър отпраши към Уайтхол.

27.

Върху физиономията на готвача трептеше сложно съчетание от гузност, страх и дързост. Беше домъкнал стек цигари със странното име „Мурати“ и свенливото побутваше към Толоманов. Минаваше единайсет, но барът на „Консорт“ беше полупразен. Симич търкаше чаши в приповдигнато настроение; родината му току- що беше предприела нова офанзива срещу албанските сепаратисти в южните провинции, което със сигурност обещаваше силни усещания през следващите месеци. Напоследък животът в Европа беше станал твърде монотонен.

- Не мога да ти ги платя сега - рече актьорът, като прибра цигарите, - но ще си ги удържиш от патиците. Мисля, че до две седмици ще ги пласираме. Говорих с няколко ресторанта. Ще стане.

Баничаров не каза нищо.

- Какво има?

- Отпиши ги - рече той кратко.

- Как така?! - подскочи Толоманов.

- Исках да ти кажа - сви рамене готвачът, - но мобилният ти не отговаря.

- Изключиха го, мамка му! - изруга актьорът. - Какво е станало?

- Фризерът се прееба.

- Какво?!

- Преди няколко дена - допълни готвачът. - Забелязах го чак когато засмърдя. Страшна гадост, не е за разправяне.

- И къде ги премести?

- Не съм ги местил - печално поклати глава Баничаров. — Изхвърлих ги. Затова те търсих. Трябваше да се оправям сам.

- Изхвърлил си всички патици?!

- Ъхъ — кимна готвачът. — Бяха позеленели.

- Мамка му! — простена актьорът и се хвана за главата.

Баничаров го гледаше със съжаление, но в дъното на очите му се таеше студенина. Беше решил твърдо да не дели плячката е актьора. Радистът беше достатъчен.

- Трябва да тръгвам — каза той и стана.

- Чакай! - извика Чаво. - Не ми харесва тая работа. Ти нещо ме будалкаш.

- Айде сега! - засегна се Баничаров. - Какви са тия приказки?

- Продал си ги на твоите хора в посолството! — афектирано продължи актьорът. - Знам аз, цялата ви банда сега плюска патици!

- Абе що не си… - процеди злобно готвачът. - Не стига, че ми ги набута тия пущини да им бера страха; не стига, дето ти разчистих кочината, пък сега — аз виновен. Казах ли ви да си потърсите друго място? Казах ви! Нали щеше да ги пласираш до една седмица? К’во стана? Ей таквоз! Цялата ти работа е такава! Маймунска!

Актьорът не очакваше подобен изблик на справедлив гняв. Баничаров се възползва от стъписването му и побърза да се измъкне. Той самият беше крайно изумен от себе си, но предпочете да не го показва.

Посолският бус изникна от долния край на улицата, направи обратен завой и спря пред парадния вход. От колата изскочиха Пуйчев и Станойчо. Гласът на ста

жанта го настигна тъкмо когато се канеше да свие зад ъгъла.

- Ей, Баничаров! Ела да помагаш!

Беше хванат натясно. Той се приближи неохотно до зеещата врата на микробуса. Седалките бяха махнати; на пода лежаха два обемисти сиви сандъка. Гледката определено не му се понрави.

- И к’во е това сега? - мрачно попита той.

- Изложбата - отвърна Пуйчев, преливащ от гордост. Готвачът произведе енергичен асоциален жест и плюна встрани.

- Айде фащай! - подкани го Станойчо.

Лицата на мъжете се изопнаха. Ръцете им изпукаха под тежестта на сандъка.

- Абе камъни ли има вътре!? - възропта готвачът.

- Давай, давай! - изпъшка стажантът.

Чаво Толоманов злорадо наблюдаваше напъните им зад витрината на „Консорт“. Представяше си как червата им се смъкват в крачолите и лекуваше разбитото си сърце. После се обърна и плъзна стека с цигарите върху бар-плота.

- Приемаш ли в натура?

Симич взе кашона, помириса го и кимна:

- Е па, бива.

- Двоен скоч с яко лед!

- Ууха! - потри ръце барманът и посегна към бутилките. Мъжете дотътрузиха със сетни сили втория сандък във фоайето и седнаха върху него с вид на корабокрушенци. Баничаров погледна ръцете си: металните дръжки бяха оставили дълбоки червени ивици в дланите му.

1 ... 50 51 52 53 54 55 56 57 58 ... 84
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)