Мисия Лондон [bg]
- Автор: Попов Алек
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-0551-9
- Жанр: Юмористическая проза
Электронная книга - «Мисия Лондон [bg]». Краткое содержание книги:
„Това е един истински европейски комичен роман в добрите традиции на П.Г. Удхауз, Роалд Дал, и Том Шарп… В „Мисия Лондон“ има отлично повествование, усет за детайла, свеж хумор и най-важното чувство за мярка. Изобщо не е пресилено твърдението на Георги Цанков, че това е най-смешната книга в новата българска литература… Ситуациите са български, а хуморът, с който са описани, е тънък английски. Много силно е изкушението да се каже, че по самоирония и жилеща сатира творбата на Алек Попов се нарежда до класика и негов съименик Алеко Константинов.“ Христо Кьосев, в. 24 Часа
„… на пазара е една книга, която лично за мен е доживяното отмъщение за всички унижения, търпяни от български граждани при съприкосновението им с българските дипломатически мисии по света… Гротескно и виртуозно присмехулство над нрави, които от времето на бай Ганьо са знак за национална дипломатическа идентичност… Горещо ви препоръчвам тази книга – горчивият смях е единствената ни защита в този момент.“ Любен Дилов-син, в. „Сега“
„Онова, което превръща „Мисия Лондон“ в едно от най-приятните преводни предложения (поне) в този сезон е фактът, че Попов ни дарява всичко онова, от което сръбските писатели ни лишават: романът му е истински урок или показно упражнение по комуникативно писане, без това да намалява „естетическата стойност“ (ама че гордо звучи!) на произведението; това е пример за потенциален умен бестселър; зашеметяващо изиграване с добре познатото ни нескопосано „автоевропеизиране“ на (юго-)източния човек, но също така и със студеното равнодушение на богатия Запад, у с жалката наивност на нашите новобогаташи, които в търсене на мечтания имперски блясък се оставят да ги водят за носа. Попов не е особено милостив нито“туземците“, нито към съмнителните балкански пришелци; остроумието му е не по-малко жежко и при представянето на „общите балкански места“ като например взаимното спъване на Претендентите за Европа или пък маниакалния ни образ на нас самите като „най-стар народ“, свърза естествено с крепката вяра, че тъкмо ние сме пъпът (а не примерно анусът) на Европа, само дето ония пусти душмани не искат да ни го признаят. Като невероятно забавна книга „Мисия Лондон“ е прекрасен избор не само за горещите летни дни в Белград, но и докато се излежавате на някой шезлонг в Албена, Несебър или Златни пясъци, похапвайки тахан халва или баница: ако бе за друго, тази книга ще ви помогне да разберете, че и там, бога ми, сте си като у дома“. Теофил Панчич, „Време“, Белград
„Мисия Лондон“ предлага не само изключително развлекателно четиво, но дава и представа за балканската действителност в началото на 21 век. С „Мисия Лондон“ Алек Попов прави блестящ романен дебют. С много хумор той представя гротескно действие, което обаче чрез карикатурното преувеличение изостря погледа към съществените детайли“. Улрих М. Шмид, Британските Балкани, Ное Цюрихер Цайтунг
„Алек Попов без колебание може да се сравнява с успели автори като Джон Ървинг или С. Бойл. Вероятно българските автори се развиват в посока към интелигентен, литературно обигран хумор. На „Мисия Лондон “ трябва да се пожелае успех, за да можем да се надяваме на други диаманти от тази неочаквана съкровищница“. Алфред Ошвалд, Буккритик
„Докато очарова читателите си с динамично действие, богати типажи и живи диалози, в същото време Алек Попов е ироничен и критичен. И както действието на романа е многопластово, така зад изреченията се крият ирония и критика. Критичността на Попов не е едностранчива: обвинява не само западноевропейците, че не могат да приемат източноевропейци- те, а посочва и онзи източноевропейски или балкански манталитет, който пречи на героите му да преуспеят. Критикува едновременно скептицизма на Европейския съюз към държавите, желаещи да се присъединят към него, и България (т.е. Източна Европа), която също се стреми към това. Целият роман е обвеян от духа на желанието за взаимна измама: ту високопоставените англичани, ту лукавите българи се стремят да изиграят другия и в крайна сметка всички успяват във „военните действия“… Ференц Винце, „Българският посланик и патките“, списание „Напут“, Будапеща
- Това вече си е живо вуду!
- Наречи го, както щеш.
- А ти какво изпитваше, докато играеше О. Джей , Симпсън?
- Между двете роли няма нищо общо! - нервно възрази той. - О. Джей се намира в активна позиция: стреля, бие, рита. С принцесата става точно обратното: в представите на повечето хора тя винаги е била и ще бъде вечната жертва. Случвало ли ти се е някога да играеш тази роля като domina, е бич в ръката, а някой нещастник да лъска е език ботушите ти?
- Не - призна тя, без да се замисля.
- Обаче се случва да те возят, нали? Да фучат е мощните си коли, да надуват мускули, докато ти трепериш, вързана е кучешка каишка за скоростния лост, а?
- Откъде знаеш?
Той се взря изпитателно в нея.
- Значи продължава да се играе, а? Виж го ти, старият хитрец Мънроу! Този сценарий беше писан още за Бригите.
- Не си падам по него! - прошепна тя.
- Не си единствената - кимна той и попита някак между другото: - Оня сценарий, за бижутера, още ли е актуален?
- „Коледната украса“ - усмихна се тя. - Миналата седмица го играх. Защо?
- Скрий се! - рязко каза той.
Зад витрината на ресторанта проблясна светкавица. Мярна се мършавата фигура на мъж, въоръжен с огромен обектив като гаубица. Катя залегна инстинктивно зад високата колосана салфетка.
- Папарак! - прошепна Дезмънд. - Дявол да ги вземе, дебнат на всеки ъгъл! Не бива да те снима!
Той изтича при управителя на заведението и му каза нещо. Папаракът не закъсня да цъфне на вратата, но двама сервитьори брутално го изблъскаха навън. Мъжът остана да броди пред ресторанта като чакал.
- Май ще трябва да се измъкнем през задния вход - въздъхна Дезмънд.
- Господи! - възкликна Катя. - И след смъртта ли?!
30.
Разправиите с Британския музей бяха изцедили силите му, а сега и тази проклета воня… Щеше да го довърши окончателно! Не разбираше как е възможно на такава малка площ като посолството да се концентрира толкова идиотизъм! Нямаше ли критична маса? Или отдавна беше надмината? Вонята го блъсна в носа още на път за летището. Шофьорът слушаше музика по радиото; правеше се на разсеян. Въпреки това прозорецът му беше отворен, а под огледалото се поклащаше чисто нов ароматизатор.
- На какво мирише тук? - попита страховито Варадин.
- Застоял въздух - подхвърли гузно шофьорът.
Варадин пое дълбоко дъх и усети, че му призлява.
Отново го пързаляха.
- Какъв въздух, бе!? Мирише на умрели лисици, та се не трае! - избухна посланикът.
Миладин нямаше особен избор:
- Ами случи се една беля - неохотно призна той.
(Винаги започваха така!)
Белята беше станала вчера сутринта. Преди да се яви в службата, той отскочи до рибната борса, откъдето домъкна огромна сьомга. На връщане обаче попадна в задръстване и нямаше време да я остави у дома. Рибата беше престояла в багажника само няколко часа, но, изглежда, нещо бе изтекло от нея и се бе просмукало в тапицерията.
- Как е станало? - тюхкаше се шофьорът. - Беше си добре опакована.
До кацането на самолета оставаше по-малко от час.
- Защо ми го казваш чак сега? - попита ледено посланикът.
Цифрите се бунтуваха в главата му, търсеха път навън.
- Мислех, че ще се отмирише - простодушно отвърна Миладин. - Тая сутрин изпрах багажника. Съжалявам, господин посланик, няма да се повтори.
Нямаше нужда да се повтаря - едва ли щеше да уцели по-сгоден момент! Но реши да пести силите си; вече беше твърде късно да предприема каквото и да било. Варадин облегна глава назад и свали стъклото от своята страна. „Има да я помниш тая риба, дръвнико!“, закани се наум той.
Трябваше да си каже цифричките!
На Хийтроу духаше хладен вятър. Дипломатите се суетяха в подножието на Изход 7, където обикновено акостираха гробниците на „Балкан“. Недалеч бяха паркирани три разнородни по марка коли, начело със зеления роувър. Двама полицаи е ярки, флуоресцентни жилетки наблюдаваха протоколната суетня е известно любопитство. На осезаема дистанция от подчинените си, е ръце кръстосани на гърба, важно стърчеше Варадин Димитров.
- Ето го! - извика г-н Кишев е престорена радост, посочвайки муцуната на самолета, която се подаде иззад ъгъла на терминала.
Варадин също забеляза приближаващия самолет, обърна се и строго измери дипломатите. Безцелните разговори тутакси секнаха и те побързаха да се подредят зад него по ранг. Групичката застина в тържествено очакване.
Опашката на самолета беше опушена, сякаш бе прелетял над бойно поле. Той направи широк завой и се дотъркаля до мястото за паркиране. Машините от славната серия Ту-155 имат тази особеност, че люковете им по никакъв начин не пасват с ръкавите за достъп на големите летища - налага се да бъдат обслужвани от подвижни стълби. Едно от тия допотопни съоръжения подходи към самолета, докато воят на турбините постепенно заглъхваше. Дипломатите забиха погледи в люка, но той остана затворен още няколко минути.