Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Юмористическая проза » Мисия Лондон [bg]
Мисия Лондон [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мисия Лондон [bg]

Электронная книга - «Мисия Лондон [bg]». Краткое содержание книги:

„Мисия Лондон“ спорен мен е най-смешната книга в новата българска литература. Толкова смешна, че накрая на човек му се доплаква“. Георги Цанков, Вестник за жената
„Това е един истински европейски комичен роман в добрите традиции на П.Г. Удхауз, Роалд Дал, и Том Шарп… В „Мисия Лондон“ има отлично повествование, усет за детайла, свеж хумор и най-важното чувство за мярка. Изобщо не е пресилено твърдението на Георги Цанков, че това е най-смешната книга в новата българска литература… Ситуациите са български, а хуморът, с който са описани, е тънък английски. Много силно е изкушението да се каже, че по самоирония и жилеща сатира творбата на Алек Попов се нарежда до класика  и негов съименик Алеко Константинов.“ Христо Кьосев, в. 24 Часа
„… на пазара е една книга, която лично за мен е доживяното отмъщение за всички унижения, търпяни от български граждани при съприкосновението им с българските дипломатически мисии по света… Гротескно и виртуозно присмехулство над нрави, които от времето на бай Ганьо са знак за национална дипломатическа идентичност… Горещо ви препоръчвам тази книга – горчивият смях е единствената ни защита в този момент.“ Любен Дилов-син, в. „Сега“
„Онова, което превръща „Мисия Лондон“ в едно от най-приятните преводни предложения (поне) в този сезон е фактът, че Попов ни дарява всичко онова, от което сръбските писатели ни лишават: романът му е истински урок или показно упражнение по комуникативно писане, без това да намалява „естетическата стойност“ (ама че гордо звучи!) на произведението; това е пример за потенциален умен бестселър; зашеметяващо изиграване с добре познатото ни нескопосано „автоевропеизиране“ на (юго-)източния човек, но също така и със студеното равнодушение на богатия Запад, у с жалката наивност на нашите новобогаташи, които в търсене на мечтания имперски блясък се оставят да ги водят за носа. Попов не е особено милостив нито“туземците“, нито към съмнителните балкански пришелци; остроумието му е не по-малко жежко и при представянето на „общите балкански места“ като например взаимното спъване на Претендентите за Европа или пък маниакалния ни образ на нас самите като „най-стар народ“, свърза естествено с крепката вяра, че тъкмо ние сме пъпът (а не примерно анусът) на Европа, само дето ония пусти душмани не искат да ни го признаят. Като невероятно забавна книга „Мисия Лондон“ е прекрасен избор не само за горещите летни дни в Белград, но и докато се излежавате на някой шезлонг в Албена, Несебър или Златни пясъци, похапвайки тахан халва или баница: ако бе за друго, тази книга ще ви помогне да разберете, че и там, бога ми, сте си като у дома“. Теофил Панчич, „Време“, Белград
„Мисия Лондон“ предлага не само изключително развлекателно четиво, но дава и представа за балканската действителност в началото на 21 век. С „Мисия Лондон“ Алек Попов прави блестящ романен дебют. С много хумор той представя гротескно действие, което обаче чрез карикатурното преувеличение изостря погледа към съществените детайли“. Улрих М. Шмид, Британските Балкани, Ное Цюрихер Цайтунг
„Алек Попов без колебание може да се сравнява с успели автори като Джон Ървинг или С. Бойл. Вероятно българските автори се развиват в посока към интелигентен, литературно обигран хумор. На „Мисия Лондон “ трябва да се пожелае успех, за да можем да се надяваме на други диаманти от тази неочаквана съкровищница“. Алфред Ошвалд, Буккритик
„Докато очарова читателите си с динамично действие, богати типажи и живи диалози, в същото време Алек Попов е ироничен и критичен. И както действието на романа е многопластово, така зад изреченията се крият ирония и критика. Критичността на Попов не е едностранчива: обвинява не само западноевропейците, че не могат да приемат източноевропейци- те, а посочва и онзи източноевропейски или балкански манталитет, който пречи на героите му да преуспеят. Критикува едновременно скептицизма на Европейския съюз към държавите, желаещи да се присъединят към него, и България (т.е. Източна Европа), която също се стреми към това. Целият роман е обвеян от духа на желанието за взаимна измама: ту високопоставените англичани, ту лукавите българи се стремят да изиграят другия и в крайна сметка всички успяват във „военните действия“… Ференц Винце, „Българският посланик и патките“, списание „Напут“, Будапеща
1 ... 53 54 55 56 57 58 59 60 61 ... 84
Перейти на страницу:

Той измъкна от джоба си малко телче във формата на отворен кламер и го приближи към лицето й.

- Обикновена предпазливост - рече той и прибави: Бих те посъветвал да се научиш да го използваш, ако си решила да останеш в този бизнес. Нали не си мислиш, че си единствената Даяна?

- Хъм, не съм мислила по този въпрос - рече тя, като отпи глътка вино. - Предполагам, че е имало и други преди мен.

- Имаше - кимна Дезмънд.

- И какво е станало с тях?

- Добре, че се сети да попиташ - усмихна се той. - Синтия играеше принцесата още докато тя беше жива. Докарваше го едно към едно. Беше страхотна. Това обаче й изигра лоша шега. Беше се вживяла дотолкова в ролята, че след нещастието започна да си въобразява разни неща.

- Какви неща?

- Че всъщност тя е Даяна, а в колата е била нейната двойничка.

- Пълна лудост! - възкликна Катя.

- Кристална! - съгласи се Дезмънд. - Прекара доста време в една клиника край Лондон, но нямам сведения да се е оправила.

Настъпи тягостна пауза.

- Изглеждам ли ти толкова пристрастена? - подхвърли Катя.

- Не би могла да бъдеш - поклати глава той. - Ти си чужденка.

- Коя беше следващата? - попита тя.

- Бригите - рече Дезмънд някак замечтано. - Из- точногерманка. Беше готина.

- Беше ли? - Катя повдигна вежди.

- Катастрофа - кратко рече той и добави многозначително: - Някакъв японец, изглежда, копнеел да бъде на мястото на Доди ал Файед, но силно се съмнявам, че тя е чела точно този сценарий.

- Мислиш, че е било по сценарий? - попита тя с половин глас.

- Съмнявах се, но когато и литовката пое по същия път, вече не се съмнявах.

- Катастрофа?

- Да. Само че далеч оттук - в Прага. Агенцията има широка мрежа от международни контакти. Могат да те изпратят в Париж или в Буенос Айрес, в Кайро, в Куала Лумпур, на Бахамите. Стига клиентът да се бръкне достатъчно дълбоко. А те се бъркат, повярвай ми. Сигурно скоро ще ти се наложи да пътуваш, Кейт.

- Звучи ми като заплаха.

- Не искам да те плаша - поклати глава Дезмънд. - Просто трябва да знаеш как стоят нещата в бизнеса с Даяна. Тази роля привлича нещастията като магнит.

- Не мога да приема, че някой би поръчал собствената си смърт - рече тя, преодолявайки поредната вълна от ледени тръпки. - Пък било то и с обекта на мечтите му. Все пак смъртта е истинска, а принцесата - фалшива.

Той я изгледа продължително.

- Всички българки ли са толкова умни?

Тя не каза нищо. Стори й се, че долавя ирония в тона му.

- Твоята публика получава ли оргазъм?

- Че защо ще се бъркат иначе?! - спонтанно отвърна тя и добави: - Каква е връзката?

- Не схващаш ли! - възкликна той. - Ти може и да не си Истинската, но те си се кефят съвсем реално. Работата е там, че никой - е, да кажем, почти никой - не познава истинската Даяна, нито се интересува от нея. В това беше драмата й. Хората поглъщат онова, което им подхвърлят вестниците, телевизията, Андрю Мортън, и то напълно им стига, за да си изковат малко кумирче и да му се кланят. Лейди Даяна всъщност никога не е съществувала. Тя беше слепена от вестникарски изрезки, снимки и филмова лента.

- Тогава не би трябвало да умира - разумно отбеляза Катя.

- А какво друго ти остава, когато не искаш повече да играеш ролята си? - попита Дезмънд.

- Преставаш да я играеш.

- Обаче не можеш - прошепна зловещо той, - за- щото през всички тези години ролята е унищожила твоето предишно АЗ и когато в един момент поискаш да се отделиш от нея, разбираш, че няма къде да отидеш. Няма какво да облечеш. Гол си. Нито можеш да играеш, нито можеш да не играеш.

- Кофти! - рече тя. - Значи какво излиза: били сме колеги, а?

- До известна степен - съгласи се той. - Но ти си уникат за разлика от нея. С теб могат да си позволят да играят много малко хора. Докато с нея можеха да си играят всички. Тя беше пусната в масова употреба. Нещо като кукличката Барби. И когато барбито се счупи, всички плакаха.

- Заради едно евтино барби??

- А има ли нещо по-тъжно от това?

- Ако аз се счупя, никой няма да плаче.

- Никой не плаче заради луксозни играчки - поклати глава той.

- Съветваш ме да се чупя, преди да са ме счупили? - попита тя предизвикателно.

- Тематичните кукли вървят заедно с историята си - отбеляза той. - Снежанка все някога трябва да изяде отровната ябълка, а Спящата красавица - да се убоде на вретеното. Затова всяка от тях се продава в комплект е ябълка или вретено. Същото важи за фигурките на Ватман и Люк Скайокър. Фигурката на Даяна не прави изключение. Винаги се намира някой, който решава да изиграе приказката докрай.

1 ... 53 54 55 56 57 58 59 60 61 ... 84
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)