Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Юмористическая проза » Мисия Лондон [bg]
Мисия Лондон [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мисия Лондон [bg]

Электронная книга - «Мисия Лондон [bg]». Краткое содержание книги:

„Мисия Лондон“ спорен мен е най-смешната книга в новата българска литература. Толкова смешна, че накрая на човек му се доплаква“. Георги Цанков, Вестник за жената
„Това е един истински европейски комичен роман в добрите традиции на П.Г. Удхауз, Роалд Дал, и Том Шарп… В „Мисия Лондон“ има отлично повествование, усет за детайла, свеж хумор и най-важното чувство за мярка. Изобщо не е пресилено твърдението на Георги Цанков, че това е най-смешната книга в новата българска литература… Ситуациите са български, а хуморът, с който са описани, е тънък английски. Много силно е изкушението да се каже, че по самоирония и жилеща сатира творбата на Алек Попов се нарежда до класика  и негов съименик Алеко Константинов.“ Христо Кьосев, в. 24 Часа
„… на пазара е една книга, която лично за мен е доживяното отмъщение за всички унижения, търпяни от български граждани при съприкосновението им с българските дипломатически мисии по света… Гротескно и виртуозно присмехулство над нрави, които от времето на бай Ганьо са знак за национална дипломатическа идентичност… Горещо ви препоръчвам тази книга – горчивият смях е единствената ни защита в този момент.“ Любен Дилов-син, в. „Сега“
„Онова, което превръща „Мисия Лондон“ в едно от най-приятните преводни предложения (поне) в този сезон е фактът, че Попов ни дарява всичко онова, от което сръбските писатели ни лишават: романът му е истински урок или показно упражнение по комуникативно писане, без това да намалява „естетическата стойност“ (ама че гордо звучи!) на произведението; това е пример за потенциален умен бестселър; зашеметяващо изиграване с добре познатото ни нескопосано „автоевропеизиране“ на (юго-)източния човек, но също така и със студеното равнодушение на богатия Запад, у с жалката наивност на нашите новобогаташи, които в търсене на мечтания имперски блясък се оставят да ги водят за носа. Попов не е особено милостив нито“туземците“, нито към съмнителните балкански пришелци; остроумието му е не по-малко жежко и при представянето на „общите балкански места“ като например взаимното спъване на Претендентите за Европа или пък маниакалния ни образ на нас самите като „най-стар народ“, свърза естествено с крепката вяра, че тъкмо ние сме пъпът (а не примерно анусът) на Европа, само дето ония пусти душмани не искат да ни го признаят. Като невероятно забавна книга „Мисия Лондон“ е прекрасен избор не само за горещите летни дни в Белград, но и докато се излежавате на някой шезлонг в Албена, Несебър или Златни пясъци, похапвайки тахан халва или баница: ако бе за друго, тази книга ще ви помогне да разберете, че и там, бога ми, сте си като у дома“. Теофил Панчич, „Време“, Белград
„Мисия Лондон“ предлага не само изключително развлекателно четиво, но дава и представа за балканската действителност в началото на 21 век. С „Мисия Лондон“ Алек Попов прави блестящ романен дебют. С много хумор той представя гротескно действие, което обаче чрез карикатурното преувеличение изостря погледа към съществените детайли“. Улрих М. Шмид, Британските Балкани, Ное Цюрихер Цайтунг
„Алек Попов без колебание може да се сравнява с успели автори като Джон Ървинг или С. Бойл. Вероятно българските автори се развиват в посока към интелигентен, литературно обигран хумор. На „Мисия Лондон “ трябва да се пожелае успех, за да можем да се надяваме на други диаманти от тази неочаквана съкровищница“. Алфред Ошвалд, Буккритик
„Докато очарова читателите си с динамично действие, богати типажи и живи диалози, в същото време Алек Попов е ироничен и критичен. И както действието на романа е многопластово, така зад изреченията се крият ирония и критика. Критичността на Попов не е едностранчива: обвинява не само западноевропейците, че не могат да приемат източноевропейци- те, а посочва и онзи източноевропейски или балкански манталитет, който пречи на героите му да преуспеят. Критикува едновременно скептицизма на Европейския съюз към държавите, желаещи да се присъединят към него, и България (т.е. Източна Европа), която също се стреми към това. Целият роман е обвеян от духа на желанието за взаимна измама: ту високопоставените англичани, ту лукавите българи се стремят да изиграят другия и в крайна сметка всички успяват във „военните действия“… Ференц Винце, „Българският посланик и патките“, списание „Напут“, Будапеща
1 ... 48 49 50 51 52 53 54 55 56 ... 84
Перейти на страницу:

- Успех, Хоукинг! - подхвърли Катя и се запъти към собствената си кутийка.

Тя се настани пред огледалото и се втренчи в снимката на Даяна, пъхната в долния ъгъл на рамката. Беше сънувала, че принцесата още е жива. Обикновено забравяше сънищата си почти веднага - този обаче не й излизаше от ума вече цяла седмица. Това не беше хубаво. В съня си Катерина бродеше по улиците на непознат ориенталски град, където срещаше една забулена жена. Фереджето скриваше плътно лицето й, но гласът беше на Даяна; Катя някак си знаеше това, без да го е чувала никога преди. Жената й каза само: „Сега съм щастлива.“ После се шмугна в един сумрачен сук, оставяйки я сама насред пазарището. Над главата й пропя муезин и тя се събуди.

Сивата фигура на Томас Мънроу изникна зад гърба й.

- Ваше височество - изрече той подигравателно, - позволете да ви представя новия ви шофьор.

Тя се обърна. Мънроу носеше дебела папка със сценарии под мишница. Той се отмести леко и в отвора на вратата се появи друг мъж. Беше слаб, гол до кръста, с тъмна кожа. Широката тока на колана му матово проблясваше. Нямаше косми по тялото, а тридневната му брада беше грижливо оформена.

- Дезмънд беше голяма звезда до неотдавна - рече Мънроу.

Той плясна мъжа по рамото и отмина.

Двамата се изучаваха мълчаливо близо минута.

- Какво си играл досега? - попита тя; беше го мяркала и друг път из фабриката.

- О. Джей Симпсън - рече той сериозно. Тя повдигна вежди:

- Вече не е на мода, а?

- Винаги има надежда - подхвърли той иронично.

- Каква надежда?

- О. Джей е в разцвета на силите си - поясни той. Има още какво да даде на това общество.

Катерина схвана майтапа и се ухили. Тоя Дезмънд изглеждаше печен, но беше някак твърде самоуверен.

- Губиш си времето - поклати глава тя: - О. Джей ще мирува още поне сто години.

Дойде Алис, гримьорката й, с нова обеца на носа и дебел пласт черно червило върху устните и започна да я гласи за представлението. Дезмънд продължаваше да виси нагло на прага, но тя го прогони с писклив вик на разсърдена квачка.

26.

Готвачът поседя няколко минути пред кабинета, после стана, разходи се напред-назад и застана до прозореца. Беше неспокоен. Нямаше представа защо го вика посланикът, но от опит знаеше, че едва ли е за хубаво. Вратата на кабинета се отвори и отвътре излезе консулът, като бършеше с кърпичка изпотеното си чело. Телефонът на секретарката иззвъня.

Тя вдигна слушалката и кимна на Баничаров:

- Каза да влизаш.

Посланикът го посрещна зад бюрото си, бодър и свеж. Току-що бе изпил жизнените сокове на консула и му се беше усладило. Той направи знак, сякаш мамеше животинче.

- Ела, ела. Не се бой.

Готвачът неохотно се приближи. Боеше се.

„Изглежда така, сякаш специалитетът му е супа от косми“, помисли си Варадин. Обзе го едно изначално колебание дали си струва да поема този риск. Може би трябваше да поръча вечерята от някой луксозен ресторант. Но щеше да бъде твърде скъпо, на- право разорително за изпосталелия му бюджет. Услугите на Зиблинг вече му излизаха доста солени, но разходите все пак можеха да се оправдаят. Напоследък беше модерно да се наемат чужди пиар агенции, които да лобират професионално за държавните интереси. Или поне така се говореше. Обаче вечеря за тридесет души, поръчана от скъп ресторант, при положение че си има щатен готвач? Той си представи физиономията на финансовия ревизор и отхвърли предположението начаса.

- Е, Баничаров - поде посланикът, - сигурно вече знаеш, че организираме голямо благотворително мероприятие. Съществен елемент от него ще бъде официалната вечеря. Не искам да те плаша, но на нея ще присъстват личности от най-висок ранг, включително Нейно величество Британската кралица.

Той замълча тенденциозно. Изражението на готвача остана привидно безучастно. „Какъв дръвник! - каза си Варадин. - Обзалагам се, че ако зависи от него, ще предложи на Нейно величество чушки с боб.“ Но не зависеше, слава богу.,

1 ... 48 49 50 51 52 53 54 55 56 ... 84
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)