Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Юмористическая проза » Мисия Лондон [bg]
Мисия Лондон [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мисия Лондон [bg]

Электронная книга - «Мисия Лондон [bg]». Краткое содержание книги:

„Мисия Лондон“ спорен мен е най-смешната книга в новата българска литература. Толкова смешна, че накрая на човек му се доплаква“. Георги Цанков, Вестник за жената
„Това е един истински европейски комичен роман в добрите традиции на П.Г. Удхауз, Роалд Дал, и Том Шарп… В „Мисия Лондон“ има отлично повествование, усет за детайла, свеж хумор и най-важното чувство за мярка. Изобщо не е пресилено твърдението на Георги Цанков, че това е най-смешната книга в новата българска литература… Ситуациите са български, а хуморът, с който са описани, е тънък английски. Много силно е изкушението да се каже, че по самоирония и жилеща сатира творбата на Алек Попов се нарежда до класика  и негов съименик Алеко Константинов.“ Христо Кьосев, в. 24 Часа
„… на пазара е една книга, която лично за мен е доживяното отмъщение за всички унижения, търпяни от български граждани при съприкосновението им с българските дипломатически мисии по света… Гротескно и виртуозно присмехулство над нрави, които от времето на бай Ганьо са знак за национална дипломатическа идентичност… Горещо ви препоръчвам тази книга – горчивият смях е единствената ни защита в този момент.“ Любен Дилов-син, в. „Сега“
„Онова, което превръща „Мисия Лондон“ в едно от най-приятните преводни предложения (поне) в този сезон е фактът, че Попов ни дарява всичко онова, от което сръбските писатели ни лишават: романът му е истински урок или показно упражнение по комуникативно писане, без това да намалява „естетическата стойност“ (ама че гордо звучи!) на произведението; това е пример за потенциален умен бестселър; зашеметяващо изиграване с добре познатото ни нескопосано „автоевропеизиране“ на (юго-)източния човек, но също така и със студеното равнодушение на богатия Запад, у с жалката наивност на нашите новобогаташи, които в търсене на мечтания имперски блясък се оставят да ги водят за носа. Попов не е особено милостив нито“туземците“, нито към съмнителните балкански пришелци; остроумието му е не по-малко жежко и при представянето на „общите балкански места“ като например взаимното спъване на Претендентите за Европа или пък маниакалния ни образ на нас самите като „най-стар народ“, свърза естествено с крепката вяра, че тъкмо ние сме пъпът (а не примерно анусът) на Европа, само дето ония пусти душмани не искат да ни го признаят. Като невероятно забавна книга „Мисия Лондон“ е прекрасен избор не само за горещите летни дни в Белград, но и докато се излежавате на някой шезлонг в Албена, Несебър или Златни пясъци, похапвайки тахан халва или баница: ако бе за друго, тази книга ще ви помогне да разберете, че и там, бога ми, сте си като у дома“. Теофил Панчич, „Време“, Белград
„Мисия Лондон“ предлага не само изключително развлекателно четиво, но дава и представа за балканската действителност в началото на 21 век. С „Мисия Лондон“ Алек Попов прави блестящ романен дебют. С много хумор той представя гротескно действие, което обаче чрез карикатурното преувеличение изостря погледа към съществените детайли“. Улрих М. Шмид, Британските Балкани, Ное Цюрихер Цайтунг
„Алек Попов без колебание може да се сравнява с успели автори като Джон Ървинг или С. Бойл. Вероятно българските автори се развиват в посока към интелигентен, литературно обигран хумор. На „Мисия Лондон “ трябва да се пожелае успех, за да можем да се надяваме на други диаманти от тази неочаквана съкровищница“. Алфред Ошвалд, Буккритик
„Докато очарова читателите си с динамично действие, богати типажи и живи диалози, в същото време Алек Попов е ироничен и критичен. И както действието на романа е многопластово, така зад изреченията се крият ирония и критика. Критичността на Попов не е едностранчива: обвинява не само западноевропейците, че не могат да приемат източноевропейци- те, а посочва и онзи източноевропейски или балкански манталитет, който пречи на героите му да преуспеят. Критикува едновременно скептицизма на Европейския съюз към държавите, желаещи да се присъединят към него, и България (т.е. Източна Европа), която също се стреми към това. Целият роман е обвеян от духа на желанието за взаимна измама: ту високопоставените англичани, ту лукавите българи се стремят да изиграят другия и в крайна сметка всички успяват във „военните действия“… Ференц Винце, „Българският посланик и патките“, списание „Напут“, Будапеща
1 ... 49 50 51 52 53 54 55 56 57 ... 84
Перейти на страницу:

- Мисля - продължи той, - че е време да обсъдим менюто.

- Няма проблем - сви рамене готвачът.

- Този път ще трябва да предложим нещо по-изискано на гостите.

- Какво искате да направя? - попита Баничаров.

- Ти си специалистът — рече посланикът. - Ще ми се да чуя първо твоето мнение.

Готвачът се замисли. От дълбините на съзнанието му избликнаха откъслечни тонове. Мозъкът му инстинктивно ги подреди и след малко в главата му зазвуча приятна весела мелодия.

- Патица! - дръзко изрече той. - Патица по ловджийски!

Посланикът учудено помръдна вежди.

- Не звучи зле. А ще можеш ли да се справиш?

- Това е моят специалитет! - възкликна Баничаров. - За съжаление, рядко ми се налага да го приготвям. Патиците, знаете, са скъп продукт.

- Не бери грижа! - махна с ръка посланикът. - Какво предлагаш за ордьовър?

- Дробчета с бяло вино. Френска рецепта! - изстреля готвачът.

- Виж ти! - кимна посланикът, видимо впечатлен.

А няма ли да стане малко тежичко?

- Какво говорите! - възрази енергично готвачът. - Съчетанието е идеално. Особено със салата от пресни репички - додаде наслуки той.

Варадин рядко го беше виждал толкова ентусиазиран.

- Защо си крил досега тези безценни умения? - попита подозрително той.

- Лимит - въздъхна готвачът.

- Този път няма да има лимит - отсече посланикът. - Само да не се изложиш! Нали си гледал „Пътят към София“?

Личеше си, че го е гледал, и то много пъти. Двамата обсъдиха набързо останалата част от менюто и готвачът си тръгна, видимо окрилен от невероятния шанс да докаже своя професионализъм - поне така разсъждаваше Варадин.

Той се облегна назад и затвори очи за няколко минути. След един час трябваше да бъде във Форин офис. Съседният диктатор отново беше размътил водата на Балканите и Джон Едж, секретарят на Форин офис, събираше посланиците на граничещите с конфликта страни за консултация. Късно снощи бе получена шифрограма е подробни указания за позицията на правителството - нищо в нея не го изненадваше особено. Очевидно беше грижливо съгласувана е посланиците на страните-членки на НАТО, които от своя страна бяха надлежно инструктирани от своите правителства. Едни и същи мисли се въртяха в кръг. Неизвестното в случая беше дали отново щяха да сервират от онези вкусни триъгълни сандвичета с плънка от раци и авокадо, както предишния път. Дотогава ги тъпчеха само с някакви курабии, напомнящи артефакти от каменната ера. Носеха се слухове, че промяната се дължи на факта, че мистър Едж си е взел нова младичка секретарка. Невинно дете от народа, тя бе дръзнала да наруши суровите порядки, унаследени от бездушните тори. Сандвичите бяха тъй изискани, че Варадин дори се изкуши да последва съвета на Зиблинг и да отмъкне един, за да го покаже на Баничаров. Но прояви малодушие. Под предлог че си води записки, той набързо прекопира параметрите му. После даде скицата на готвача за изпълнение, но резултатът далеч не беше същият. Уви!

Мобилният телефон се обади нейде изпод купчината писма и документи върху бюрото. Той го изрови и долепи до ухото си.

- Да? - рече небрежно.

- Аз съм! — сепна го познат глас.

- Радвам се да те чуя - излъга, без да се замисли.

- Изложбата пристигна ли? - попита тя безцеремонно.

- На летището е. Изпратих да я освободят от митницата - търпеливо обясни той.

- Веднага да започват да я редят! - нареди гласът. - Не искам всичко да става в последния момент!

Той примижа и натисна е пръст точката между очите си. Изложбата бе включена в програмата на госпожа Селянова като съпътстващ декор. Струваше й се адски шик. За целта беше забърсала купчина картини от една държавна галерия и ги мъкнеше със себе си по четирите краища на света заедно с някакъв наплашен до смърт уредник, който отговаряше материално за тях.

- Не се тревожи - рече посланикът. - Подготовката върви с пълна сила.

- Постоянно ме питат дали ТЯ ще дойде - въздъхна гласът. - Не знам какво да им отговоря.

- Внимавай! Нищо конкретно засега! - предупреди я той.

Настъпи малка пауза.

- Вече писаха - въздъхна тя. - Едно модно списание.

- Ти си им казала!

- Не! Изсмукали са си го от пръстите! - енергично възрази тя.

- Добре де - каза той примирено, - да се надяваме, че тук не четат български модни списания.

- Нали ще ми изпратиш списъка на гостите по факса?

- Аха. Вече е готов.

- Иска ми се да има малки резюмета за най-важните личности: титлите им, е какво се занимават, сещаш се, нали? - капризно добави тя. - И още нещо! За малко да забравя. Ще ти се обади един човек. Казва се Спас Немиров. Рисува с огън. Смятам да го включа в програмата. Много е атрактивен.

1 ... 49 50 51 52 53 54 55 56 57 ... 84
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)