Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Юмористическая проза » Мисия Лондон [bg]
Мисия Лондон [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мисия Лондон [bg]

Электронная книга - «Мисия Лондон [bg]». Краткое содержание книги:

„Мисия Лондон“ спорен мен е най-смешната книга в новата българска литература. Толкова смешна, че накрая на човек му се доплаква“. Георги Цанков, Вестник за жената
„Това е един истински европейски комичен роман в добрите традиции на П.Г. Удхауз, Роалд Дал, и Том Шарп… В „Мисия Лондон“ има отлично повествование, усет за детайла, свеж хумор и най-важното чувство за мярка. Изобщо не е пресилено твърдението на Георги Цанков, че това е най-смешната книга в новата българска литература… Ситуациите са български, а хуморът, с който са описани, е тънък английски. Много силно е изкушението да се каже, че по самоирония и жилеща сатира творбата на Алек Попов се нарежда до класика  и негов съименик Алеко Константинов.“ Христо Кьосев, в. 24 Часа
„… на пазара е една книга, която лично за мен е доживяното отмъщение за всички унижения, търпяни от български граждани при съприкосновението им с българските дипломатически мисии по света… Гротескно и виртуозно присмехулство над нрави, които от времето на бай Ганьо са знак за национална дипломатическа идентичност… Горещо ви препоръчвам тази книга – горчивият смях е единствената ни защита в този момент.“ Любен Дилов-син, в. „Сега“
„Онова, което превръща „Мисия Лондон“ в едно от най-приятните преводни предложения (поне) в този сезон е фактът, че Попов ни дарява всичко онова, от което сръбските писатели ни лишават: романът му е истински урок или показно упражнение по комуникативно писане, без това да намалява „естетическата стойност“ (ама че гордо звучи!) на произведението; това е пример за потенциален умен бестселър; зашеметяващо изиграване с добре познатото ни нескопосано „автоевропеизиране“ на (юго-)източния човек, но също така и със студеното равнодушение на богатия Запад, у с жалката наивност на нашите новобогаташи, които в търсене на мечтания имперски блясък се оставят да ги водят за носа. Попов не е особено милостив нито“туземците“, нито към съмнителните балкански пришелци; остроумието му е не по-малко жежко и при представянето на „общите балкански места“ като например взаимното спъване на Претендентите за Европа или пък маниакалния ни образ на нас самите като „най-стар народ“, свърза естествено с крепката вяра, че тъкмо ние сме пъпът (а не примерно анусът) на Европа, само дето ония пусти душмани не искат да ни го признаят. Като невероятно забавна книга „Мисия Лондон“ е прекрасен избор не само за горещите летни дни в Белград, но и докато се излежавате на някой шезлонг в Албена, Несебър или Златни пясъци, похапвайки тахан халва или баница: ако бе за друго, тази книга ще ви помогне да разберете, че и там, бога ми, сте си като у дома“. Теофил Панчич, „Време“, Белград
„Мисия Лондон“ предлага не само изключително развлекателно четиво, но дава и представа за балканската действителност в началото на 21 век. С „Мисия Лондон“ Алек Попов прави блестящ романен дебют. С много хумор той представя гротескно действие, което обаче чрез карикатурното преувеличение изостря погледа към съществените детайли“. Улрих М. Шмид, Британските Балкани, Ное Цюрихер Цайтунг
„Алек Попов без колебание може да се сравнява с успели автори като Джон Ървинг или С. Бойл. Вероятно българските автори се развиват в посока към интелигентен, литературно обигран хумор. На „Мисия Лондон “ трябва да се пожелае успех, за да можем да се надяваме на други диаманти от тази неочаквана съкровищница“. Алфред Ошвалд, Буккритик
„Докато очарова читателите си с динамично действие, богати типажи и живи диалози, в същото време Алек Попов е ироничен и критичен. И както действието на романа е многопластово, така зад изреченията се крият ирония и критика. Критичността на Попов не е едностранчива: обвинява не само западноевропейците, че не могат да приемат източноевропейци- те, а посочва и онзи източноевропейски или балкански манталитет, който пречи на героите му да преуспеят. Критикува едновременно скептицизма на Европейския съюз към държавите, желаещи да се присъединят към него, и България (т.е. Източна Европа), която също се стреми към това. Целият роман е обвеян от духа на желанието за взаимна измама: ту високопоставените англичани, ту лукавите българи се стремят да изиграят другия и в крайна сметка всички успяват във „военните действия“… Ференц Винце, „Българският посланик и патките“, списание „Напут“, Будапеща
1 ... 51 52 53 54 55 56 57 58 59 ... 84
Перейти на страницу:

- Era ти хамалогията! — ядно въздъхна той.

Станойчо запали цигара и превърна мъката си в дим.

Единствено Пуйчев изглеждаше щастлив. Когато потегляше сутринта за Хийтроу, в гърдите му тегнеше чувство за обреченост като утайка от безброй изпушени фасове. Беше напълно сигурен, че ще се провали. Досега не му се беше случвало да освобождава стоки от митницата и задачата му се струваше непосилна. Никой от по-опитните му колеги не изрази желание да дойде с него и въпреки това оцеля! Налучка пътя в лабиринта от карго терминали, преодоля успешно митническата администрация и достави ценния товар навреме. Напук на всички! Очакваше похвала.

Таня Вандова слезе по стълбите и ги изгледа с отсянка на превъзходство.

- Посланикът заръча да започвате да редите изложбата - каза тя.

- Няма ли да чакаме уредника? - попита Пуйчев.

Тя повдигна рамене.

- Каза да започвате.

Баничаров издебна момента, че никой не го наблюдава, и се чупи. Станойчо и Пуйчев разковаха сандъците.

- Това пък какво е?! - възкликна стажантът.

28.

Срещата на посланиците беше продължила твърде дълго. За ужас на всички присъстващи дървените курабии отново бяха включени в дневния ред. Старата секретарка беше подала жалба срещу неправомерното й, според нея, отстраняване и Комисията по вътрешна етика я бе възстановила на предишната й длъжност. Секретарят изглеждаше унил. Не беше ясно кое повече го беше разстроило: обстановката на Балканите или връщането на мис Кроун. Лошото му настроение се предаде на останалите и намери израз в безличен документ, огласен от пресцентъра, под заглавието: „Посланиците споделят загрижеността на Форин офис по повод новата криза на Балканите“. След срещата посланик Мартинеску покани Варадин на импровизиран обяд в един ресторант наблизо. Можеше лесно да се откачи, но не искаше. Предстоеше му да пише обширен доклад и му се щеше да отложи този момент във времето. Колата го върна обратно в посолството към четири и половина.

Той профуча край дежурната стая и се закова в централното фоайе. Точно по средата се издигаше някакво странно съоръжение. На пода бяха разпръснати всякакви елементи: тухли, камъни, фризове, плочи. Станойчо и Пуйчев спореха разгорещено над някаква схема, разгъната върху капака на единия от сандъците. Домакинът държеше в ръце дебела глинена тръба, покрита със зеленикава плесен.

— Г-8! - крещеше стажантът. - Защо ми даваш Е-7. Потърси Г-8, мамка му!

- Ми, нема го! - вдигаше рамене домакинът.

- Какво става тук? - смразяващо попита посланикът.

- Сглобяваме инсталацията, господин посланик - докладва Пуйчев. - Пратили са ни някаква авангардна скулптура. Следваме упътването, но мисля, че ще бъде по-добре да изчакаме куратора на изложбата.

Младият човек беше доста открехнат в областта на модерното изкуство и неслучайно отговаряше за културната политика на мисията.

Гадно предчувствие се надигна в стомаха на Варадин. Той заобиколи предпазливо конструкцията и хвърли поглед на съпътстващата документация. Списъкът с частите изпълваше няколко страници. Беше приложена и план-скица, която приличаше повече на ребус, отколкото на упътване.

- Не пише какво е - въздъхна Станойчо.

- Но замисълът е ясен - добави стажантът. - Трябва да изглежда като нещо старо.

Варадин се втренчи в долния ъгъл на листа. Там се мъдреше надпис със ситен шрифт: WC - 635 BС.

- Какво сте домъкнали вие, бе?! - процеди той, като захвърли листовете и заплашително се приближи до така наречената инсталация.

- Господин посланик! - долетя гласът на Таня Вандова от другия край на залата. - Един човек държи на всяка цена да се срещне с вас!

- Какъв човек? - сепна се той.

- Някой си Бенет. От Британския музей - уточни тя. - Чака в приемната.

Той се намръщи.

- Не си спомням да имам среща с него.

- Казва, че е спешно. Адски е нервен!

Варадин стрелна мъртвешки двамата служители и се отправи към приемната.

Мъжът сновеше покрай стените на стаята като чакал. Беше дребен човечец с ъгловата глава, издаваща упоритост. Носеше кариран кафяв костюм и червено шалче вместо вратовръзка. Шумът на отварящата се врата го накара да се обърне.

- Здравейте! Аз съм Кларк Бенет от Британския музей - светкавично се представи той, поемайки ръката на Варадин. - Кажете ми, че е при вас!

- Кое по-точно? - изуми се посланикът.

1 ... 51 52 53 54 55 56 57 58 59 ... 84
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)