Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Юмористическая проза » Мисия Лондон [bg]
Мисия Лондон [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мисия Лондон [bg]

Электронная книга - «Мисия Лондон [bg]». Краткое содержание книги:

„Мисия Лондон“ спорен мен е най-смешната книга в новата българска литература. Толкова смешна, че накрая на човек му се доплаква“. Георги Цанков, Вестник за жената
„Това е един истински европейски комичен роман в добрите традиции на П.Г. Удхауз, Роалд Дал, и Том Шарп… В „Мисия Лондон“ има отлично повествование, усет за детайла, свеж хумор и най-важното чувство за мярка. Изобщо не е пресилено твърдението на Георги Цанков, че това е най-смешната книга в новата българска литература… Ситуациите са български, а хуморът, с който са описани, е тънък английски. Много силно е изкушението да се каже, че по самоирония и жилеща сатира творбата на Алек Попов се нарежда до класика  и негов съименик Алеко Константинов.“ Христо Кьосев, в. 24 Часа
„… на пазара е една книга, която лично за мен е доживяното отмъщение за всички унижения, търпяни от български граждани при съприкосновението им с българските дипломатически мисии по света… Гротескно и виртуозно присмехулство над нрави, които от времето на бай Ганьо са знак за национална дипломатическа идентичност… Горещо ви препоръчвам тази книга – горчивият смях е единствената ни защита в този момент.“ Любен Дилов-син, в. „Сега“
„Онова, което превръща „Мисия Лондон“ в едно от най-приятните преводни предложения (поне) в този сезон е фактът, че Попов ни дарява всичко онова, от което сръбските писатели ни лишават: романът му е истински урок или показно упражнение по комуникативно писане, без това да намалява „естетическата стойност“ (ама че гордо звучи!) на произведението; това е пример за потенциален умен бестселър; зашеметяващо изиграване с добре познатото ни нескопосано „автоевропеизиране“ на (юго-)източния човек, но също така и със студеното равнодушение на богатия Запад, у с жалката наивност на нашите новобогаташи, които в търсене на мечтания имперски блясък се оставят да ги водят за носа. Попов не е особено милостив нито“туземците“, нито към съмнителните балкански пришелци; остроумието му е не по-малко жежко и при представянето на „общите балкански места“ като например взаимното спъване на Претендентите за Европа или пък маниакалния ни образ на нас самите като „най-стар народ“, свърза естествено с крепката вяра, че тъкмо ние сме пъпът (а не примерно анусът) на Европа, само дето ония пусти душмани не искат да ни го признаят. Като невероятно забавна книга „Мисия Лондон“ е прекрасен избор не само за горещите летни дни в Белград, но и докато се излежавате на някой шезлонг в Албена, Несебър или Златни пясъци, похапвайки тахан халва или баница: ако бе за друго, тази книга ще ви помогне да разберете, че и там, бога ми, сте си като у дома“. Теофил Панчич, „Време“, Белград
„Мисия Лондон“ предлага не само изключително развлекателно четиво, но дава и представа за балканската действителност в началото на 21 век. С „Мисия Лондон“ Алек Попов прави блестящ романен дебют. С много хумор той представя гротескно действие, което обаче чрез карикатурното преувеличение изостря погледа към съществените детайли“. Улрих М. Шмид, Британските Балкани, Ное Цюрихер Цайтунг
„Алек Попов без колебание може да се сравнява с успели автори като Джон Ървинг или С. Бойл. Вероятно българските автори се развиват в посока към интелигентен, литературно обигран хумор. На „Мисия Лондон “ трябва да се пожелае успех, за да можем да се надяваме на други диаманти от тази неочаквана съкровищница“. Алфред Ошвалд, Буккритик
„Докато очарова читателите си с динамично действие, богати типажи и живи диалози, в същото време Алек Попов е ироничен и критичен. И както действието на романа е многопластово, така зад изреченията се крият ирония и критика. Критичността на Попов не е едностранчива: обвинява не само западноевропейците, че не могат да приемат източноевропейци- те, а посочва и онзи източноевропейски или балкански манталитет, който пречи на героите му да преуспеят. Критикува едновременно скептицизма на Европейския съюз към държавите, желаещи да се присъединят към него, и България (т.е. Източна Европа), която също се стреми към това. Целият роман е обвеян от духа на желанието за взаимна измама: ту високопоставените англичани, ту лукавите българи се стремят да изиграят другия и в крайна сметка всички успяват във „военните действия“… Ференц Винце, „Българският посланик и патките“, списание „Напут“, Будапеща
1 ... 56 57 58 59 60 61 62 63 64 ... 84
Перейти на страницу:

На кръстовището при Чизик попаднаха в задръстване. Колоната пъплеше със скорост около метър в минута. Отдясно на пътя стърчаха огромните билбордове на Бритиш Еруейз. На това място често ставаха задръствания; хрумна му, че рекламите са поставени тук нарочно, за да се набият по-добре в мозъка на чакащите. Това се казваше стратегия!

- Нали е сигурно, че ТЯ ще дойде? - обади се Деворина Селянова от задната седалка.

- Имаме потвърждение - отвърна Варадин.

Вонята разяждаше мозъка му; идеше му да сграбчи шофьора и да го удуши с голи ръце. Животното му с животно, не усеща нищо!

- Господи, Кютучева и Мустакова ще се пръснат от яд! - възкликна тя. - Така им се пада, като не дават самолета! Да се друсам в тоя зверилник!

- С положителност ще се пръснат - кимна той.

Това беше тревожна тенденция: с набъбването на популацията на онеправданите нарастваше и броят на благодетелите. Конкуренцията между тия добри хора ставаше все по-жестока, а липсата на правила — все по- очевидна. Кютучева и Мустакова също развиваха трескава благотворителна дейност, опирайки се на могъщите си мъже и контролираните от тях ресори. Напоследък Селянова си беше внушила, че двете са се съюзили срещу нея. Заслужаваха добър урок!

- Какво ти е, Миче?! - долетя уплашен възглас.

Задната врата рязко се отвори, Миладин наби спирачките. Последва трагичен вопъл, съпроводен с обилно изхвърляне на течност.

- Божичко!!! - извика Селянова, закривайки ужасено лице.

От съседните автомобили изплуваха учудени физиономии. Вратата хлопна и Мичето (сега вече нямаше начин да забрави името й!) се отпусна на седалката, като бършеше брадичката си с кърпичка. Глуповатото й пухкаво лице се тресеше от ужас.

- Зле ми е - гърлено промълви тя.

Деворина Селянова плътно стисна устни. Варадин открехна стъклото. Останалата част от пътя премина в тягостно мълчание.

31.

- Това ли е художникът? - попита Пуйчев, надзъртайки през прозореца на дежурната стая.

Телефонистката кимна. Стажантът въздъхна. Беше наказан да стои в посолството, докато другите заминаха да посрещат г-жа Селянова. След историята с клозета посланикът беше решил окончателно, че трябва да го държи по-далеч от всякакви отговорни мероприятия. Всъщност Пуйчев не съжаляваше особено; опитът го беше научил, че колкото по-рядко се мярка пред очите на висшестоящите, толкова по-малко рискува кожата си.

Танцуващия с огъня седеше невъзмутимо във фоайето на посолството като индиански воин, очакващ знак от духовете на съдбата. Имаше права гъста коса, спускаща се чак до раменете му. Лицето му бе смугло и ъгловато, с плътни дебели вежди. Носеше черно рокерско яке с ресни по ръкавите и червеникави каубойски чизми. Върху масата лежеше портфолиото му, подредено в масивен кожен класьор.

Беше свикнал да чака. Не можеха да го уплашат с чакане. През годините, прекарани в Лондон, беше изтъркал креслата на стотици офиси - малки и големи. Задникът му беше станал корав като петата на добруджански селянин. Обикновено го изслушваха любезно, взимаха картичката му и никога повече не се обаждаха. Но имаше изключения, заради които си струваше да продължава. Изкуството му се нуждаеше от спонсори и социални пространства. Вярваше, че един хубав ден проектите му ще бъдат одобрени и ще смаят света. Мечтаеше да бъде Кристо. Като всички останали.

Не беше ясно как точно г-жа Селянова беше узнала за съществуването му - кой и защо го беше препоръчал. Самият той не си задаваше този въпрос; струваше му се напълно естествено хората да знаят за него.

- Вие сте Спас Немиров, нали? - дружелюбно рече Пуйчев и се представи.

Художникът изгледа скептично огладената му приветлива физиономия.

- Имах среща с г-н Варадин Димитров - промърмори той.

- На летището е - каза Пуйчев, - но аз съм на вашите услуги. Разбрах, че ще участвате в програмата на г-жа Селянова.

- Да, бях поканен - важно кимна художникът.

- Какво смятате да представите? - попита стажантът.

- Ами една инсталацийка - рече Спас Немиров.

В говора му се долавяше осезаема мекота.

- Инсталация ли? - трепна Пуйчев; напоследък беше станал твърде подозрителен към подобен вид съоръжения.

- Аха, да ви покажа ли работите си? - рече художникът и отвори чевръсто албума.

От снимките гледаха страховити изображения на хора, животни и окултни знаци, напомнящи рисунките от Наска. Контурите им бяха очертани с огън. За целта майстор Спас използваше различни запалителни материали: от най-прости свещи и кълчища, напоени с петрол, до такива високотехнологични продукти като напалм, термит, електрон и серовъглеродни деривати на белия фосфор. Пуйчев не разбираше нищо от химия и беше дълбоко впечатлен. Въпреки това инстинктът му подсказваше, че боравенето е тези материали не е съвсем безопасно.

1 ... 56 57 58 59 60 61 62 63 64 ... 84
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)