Крайбрежната чайна [bg]

Кат изпита облекчение, когато Чарли и Серафин пристигнаха и внесоха свежа енергия и я разсеяха. Разговорът с Джейк беше върнал най-лошите спомени от времето им заедно и въпреки че тя бе опитала да сложи край на разговора с нещо положително, усещаше, че отхвърлянето му е подействало като нов удар.

— Хей — Чарли влезе и огледа хола на Кат. — Приятно място.

— Прекрасен апартамент — добави Серафин. — Уютен.

— Благодаря — каза Кат, щастлива, че подреждането набързо явно беше от полза. — И ние много го обичаме. Обикновено никога не изглежда толкова подредено в действителност, но при положение, че Лео го няма реших, че бих могла да внеса малко ред в хаоса.

— Мястото определено има характер — каза Чарли. — Харесва ми тази маса — добави тя и прокара ръка по дървото.

— Благодаря — отговори Кат, — извадих късмет с нея. Затваряха една кръчма и искаха да се отърват от всички мебели. Боядисах я с тебеширена боя, после я изтърках. Тези столове в ъгъла са от същото място.

Кат си спомни деня — месец след като Джейк най-накрая се беше изнесъл и тя бе решила да направи апартамента по свой вкус и да го украси точно както тя искаше.

— Страхотно е! — каза Чарли впечатлена.

— Избави ме от неприятности — Кат се ухили. — Но стига приказки — рече тя и се наведе към Чарли. — Казвай — Юън обадили ти се? — попита нетърпеливо тя.

— Юън? — повтори Серафин.

— Да — Кат обясни на Серафин. — Той е хлътнал по Чарли. Измисли си много неубедителни извинения, за да ме пита за номера й. Беше много сладко.

Тя се обърна към Чарли:

— Е, обади ли се?

— Може и да се е обадил — Чарли се изчерви.

— И как беше? Какво каза той? — попита Серафин.

— Беше ми приятно да си говоря с него — каза Чарли. — Изобщо не говорихме за партито обаче. Той мина направо на въпроса.

— И…? — подкани я Кат.

— Имаме среща — каза Чарли без да може да сдържи вълнението си. — Утре.

— Чудесно! — казаха в един глас Кат и Серафин.

— Мислите ли, че това е добра идея? — Чарли сбърчи чело.

— Всичко ми се струва малко лудо, все едно съм планирала романтична почивка или нещо такова. А трябваше да съм тук, за да помогна на Пипа.

— Ти помагаш на Пипа. Но защо да не се позабавляваш междувременно? — каза Кат. — Ти си тук само за известно време.

— Това е вярно, предполагам — каза Чарли.

— Поживей си — каза Кат. — Макар че не поемам отговорност — Юън е прекрасен, но доколкото знам, не е особено сериозен по отношение на връзките.

— Хубаво — рече Чарли. — Това ме устройва перфектно.