Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дама, поп, асо, шпионин [bg]
Дама, поп, асо, шпионин [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дама, поп, асо, шпионин [bg]

Электронная книга - «Дама, поп, асо, шпионин [bg]». Краткое содержание книги:

Студената война може да е мъртва, но не и в романите на Льо Каре, където темата все още изкушава читателския интерес. „Дама, поп, асо, шпионин“ — първият роман от знаменитата трилогия „Карла“, оглавила още с появата си списъка на бестселърите на в. „Ню Йорк Таймс“ — отдавна е станал класика в жанра и днес се смята за един от шедьоврите на шпионския трилър. Джордж Смайли, доскоро дясна ръка на бившия шеф на службите, е принуден да се оттегли, но не след дълго му е възложена важна мисия — да открие съветската къртица, проникнала в „Цирка“, най-висшия ешелон на британските разузнавателни служби. Като разчита само на своя опит и ум, както и на малка, доверена свита от свои хора, Смайли залага капан, за да залови предателя.
1 ... 48 49 50 51 52 53 54 55 56 ... 152
Перейти на страницу:

— Дори едно секретно приложение трябва да има заглавие — каза Смайли меко.

— Това няма.

— Разкрива ли самоличността на Мерлин?

— Не ставай смешен. Министърът не иска да го знае, а Алълайн не иска да му казва.

— Какво означава „допълнителна експлоатация“?

— Отказвам да ме подлагаш на разпит, Джордж. Вече не си част от семейството, нали разбираш. Според правилата трябва да получиш специално разрешение.

— За „Черна магия“ ли?

— Да.

— Имаме ли списък на хората с такова разрешение?

Лейкон отговори, че е в документа с правилата, и едва не затръшна вратата след себе си, преди да се върне под бавната мелодия на „Къде изчезнаха цветята?“, представена от австралийски радиоводещ.

— Министърът… — започна той отново. — Той не обича заплетените обяснения. Обича да казва, че вярва само на онова, което може да се побере на пощенска картичка. Няма търпение да получи нещо, с което да се заеме.

— Нали няма да забравиш Придо? — каза Смайли. — Всичко, каквото имаш за него, даже откъслечните сведения са по-добре от нищо.

Смайли изтърпя гневния поглед на Лейкон, който пак тръгна към вратата:

— С всичкия ли си, Джордж? Нали си даваш сметка, че Придо най-вероятно дори не е чувал за „Черна магия“, преди да го застрелят? Наистина не мога да разбера защо не се занимаваш с основния проблем, вместо да се ровиш в… — но вече беше излязъл от стаята.

Смайли се върна към последната папка: „Операция «Черна магия», кореспонденция с Отдела“. „Отдела“ беше един от многобройните евфемизми на Уайтхол за Цирка. Този том съдържаше официалните протоколи от срещите на министъра от една страна и — разпознаваем веднага по прилежния ученически почерк — на Пърси Алълайн, по това време все още на долните стъпала на човешката стълбица на Контрола.

Какъв мрачен паметник, мислеше си Смайли, разглеждайки измачканите документи, на такава дълга и жестока война.

16

Смайли отново изживя основните битки на тази дълга и жестока война, когато се захвана да чете. В документите се съдържаха съвсем оскъдни сведения, много повече имаше в паметта му. Главните действащи лица бяха Алълайн и Контрола, а причините се губеха. Бил Хейдън, проницателният, макар и натъжен, наблюдател на тези събития, твърдеше, че двамата започнали да се мразят в Кеймбридж по време на краткото пребиваване там на Контрола като преподавател и на Алълайн като студент. Според Бил Алълайн бил ученик на Контрола, при това — не особено добър, и Контрола го тормозел, което беше съвсем правдоподобно.

Историята беше достатъчно гротескна и Контрола не пропускаше да я изтъкне:

— Казват, че с Пърси сме кръвни братя. Заедно гребяхме в една лодка, представете си!

Така и не уточняваше дали се шегува.

Към полулегендите от този сорт Смайли можеше да добави няколко твърди факта от онова, което знаеше за по-ранния живот на двамата. Докато Контрола беше ничие дете, Пърси Алълайн беше роден в Южна Шотландия, в семейството на свещеник. Баща му беше енергичен презвитериански проповедник и ако Пърси не беше наследил вярата му, със сигурност беше наследил умението грубо да убеждава. Изпусна войната с година или две и дойде в Цирка от някаква фирма в Лондонското сити. В Кеймбридж бил малко политик (малко по-десен от Чингиз хан, твърдеше Хейдън, който също не беше мекушав либерал, бог е свидетел) и малко спортист. Беше вербуван от дребен служител на име Мастън, който известно време се опитваше да си устрои уютен кът в контраразузнаването. Мастън съзираше голямо бъдеще в Алълайн и след като неуморно тръбеше името му, накрая изпадна в немилост. След като реши, че го злепоставя, Циркът запрати Алълайн в Южна Америка, където той изкара два пълни мандата под консулско прикритие, без да се връща в Англия.

Дори Контрола признаваше, че Пърси се е справил много добре там, спомни си Смайли. Аржентинците, които харесали как играе тенис и как язди, го приели за джентълмен, по думите на Контрола, и решили, че е глупав, какъвто Пърси изобщо не беше. Когато предаде работата на наследника си, беше организирал мрежа от агенти по двата бряга и вече гледаше на север. След отпуск и двуседмичен инструктаж го изпратиха в Индия, където агентите му явно го възприемаха като превъплъщение на британското управление. Той им проповядваше лоялност, не им плащаше почти нищо и в момента, в който му се налагаше, ги предаваше. От Индия замина за Кайро.

1 ... 48 49 50 51 52 53 54 55 56 ... 152
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)