Дама, поп, асо, шпионин [bg]
- Автор: Ле Карре Джон
- Серия: Карла #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-093-2
- Переводчик: Герасим Й. Славов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дама, поп, асо, шпионин [bg]». Краткое содержание книги:
— Дори едно секретно приложение трябва да има заглавие — каза Смайли меко.
— Това няма.
— Разкрива ли самоличността на Мерлин?
— Не ставай смешен. Министърът не иска да го знае, а Алълайн не иска да му казва.
— Какво означава „допълнителна експлоатация“?
— Отказвам да ме подлагаш на разпит, Джордж. Вече не си част от семейството, нали разбираш. Според правилата трябва да получиш специално разрешение.
— За „Черна магия“ ли?
— Да.
— Имаме ли списък на хората с такова разрешение?
Лейкон отговори, че е в документа с правилата, и едва не затръшна вратата след себе си, преди да се върне под бавната мелодия на „Къде изчезнаха цветята?“, представена от австралийски радиоводещ.
— Министърът… — започна той отново. — Той не обича заплетените обяснения. Обича да казва, че вярва само на онова, което може да се побере на пощенска картичка. Няма търпение да получи нещо, с което да се заеме.
— Нали няма да забравиш Придо? — каза Смайли. — Всичко, каквото имаш за него, даже откъслечните сведения са по-добре от нищо.
Смайли изтърпя гневния поглед на Лейкон, който пак тръгна към вратата:
— С всичкия ли си, Джордж? Нали си даваш сметка, че Придо най-вероятно дори не е чувал за „Черна магия“, преди да го застрелят? Наистина не мога да разбера защо не се занимаваш с основния проблем, вместо да се ровиш в… — но вече беше излязъл от стаята.
Смайли се върна към последната папка: „Операция «Черна магия», кореспонденция с Отдела“. „Отдела“ беше един от многобройните евфемизми на Уайтхол за Цирка. Този том съдържаше официалните протоколи от срещите на министъра от една страна и — разпознаваем веднага по прилежния ученически почерк — на Пърси Алълайн, по това време все още на долните стъпала на човешката стълбица на Контрола.
Какъв мрачен паметник, мислеше си Смайли, разглеждайки измачканите документи, на такава дълга и жестока война.
16
Смайли отново изживя основните битки на тази дълга и жестока война, когато се захвана да чете. В документите се съдържаха съвсем оскъдни сведения, много повече имаше в паметта му. Главните действащи лица бяха Алълайн и Контрола, а причините се губеха. Бил Хейдън, проницателният, макар и натъжен, наблюдател на тези събития, твърдеше, че двамата започнали да се мразят в Кеймбридж по време на краткото пребиваване там на Контрола като преподавател и на Алълайн като студент. Според Бил Алълайн бил ученик на Контрола, при това — не особено добър, и Контрола го тормозел, което беше съвсем правдоподобно.
Историята беше достатъчно гротескна и Контрола не пропускаше да я изтъкне:
— Казват, че с Пърси сме кръвни братя. Заедно гребяхме в една лодка, представете си!
Така и не уточняваше дали се шегува.
Към полулегендите от този сорт Смайли можеше да добави няколко твърди факта от онова, което знаеше за по-ранния живот на двамата. Докато Контрола беше ничие дете, Пърси Алълайн беше роден в Южна Шотландия, в семейството на свещеник. Баща му беше енергичен презвитериански проповедник и ако Пърси не беше наследил вярата му, със сигурност беше наследил умението грубо да убеждава. Изпусна войната с година или две и дойде в Цирка от някаква фирма в Лондонското сити. В Кеймбридж бил малко политик (малко по-десен от Чингиз хан, твърдеше Хейдън, който също не беше мекушав либерал, бог е свидетел) и малко спортист. Беше вербуван от дребен служител на име Мастън, който известно време се опитваше да си устрои уютен кът в контраразузнаването. Мастън съзираше голямо бъдеще в Алълайн и след като неуморно тръбеше името му, накрая изпадна в немилост. След като реши, че го злепоставя, Циркът запрати Алълайн в Южна Америка, където той изкара два пълни мандата под консулско прикритие, без да се връща в Англия.
Дори Контрола признаваше, че Пърси се е справил много добре там, спомни си Смайли. Аржентинците, които харесали как играе тенис и как язди, го приели за джентълмен, по думите на Контрола, и решили, че е глупав, какъвто Пърси изобщо не беше. Когато предаде работата на наследника си, беше организирал мрежа от агенти по двата бряга и вече гледаше на север. След отпуск и двуседмичен инструктаж го изпратиха в Индия, където агентите му явно го възприемаха като превъплъщение на британското управление. Той им проповядваше лоялност, не им плащаше почти нищо и в момента, в който му се налагаше, ги предаваше. От Индия замина за Кайро.