Списъкът на съдията

— Търсили сте само по истинското му име, така ли? — попита Лейси.

— Разбира се. Не ни е известен никой от псевдонимите му, нали?

Лейси подмина думите му без коментар.

— Пътуването с кола от Пенсакола до Маратон отнема единайсет часа — продължи той. — Излишно е да обяснявам, че няма как да го засечем, ако е пътувал с кола.

— Данни от платените магистрали?

— Щатът ги пази само шест месеца, после ги унищожава. Пък и не е трудно човек да избягва платените магистрали.

— А хотелите?

Садел изхъхри, когато направи опит да напълни дробовете си с въздух, и каза:

— Поредната игла в купа сено. Знаеш ли колко хотела има в Южна Флорида? Хиляди. Избрахме сто от най-вероятните, но не открихме нищо. Във и около Маратон са единайсет. И там нищо.

— Губим си времето с това ровичкане — отбеляза Дарън.

— Нарича се разследване — каза Лейси. — Някои от най-прочутите престъпления са разкрити благодарение на дреболии, на които отначало никой не е обръщал внимание.

— Ти пък какво знаеш за разкриването на прочутите престъпления?

— Не много, но все пак съм чела книги за серийни убийци.

Садел вдиша измъчено, пое си доза кислород и попита:

— Допускаме, че той е пътувал с кола от Билокси и обратно за убийството на Върно, така ли?

— И на Дънуди. Да, така допускаме. Отнема само… колко? Два часа?

— Толкова — потвърди Дарън. — И това е най-удивителното. Ако погледнете осемте убийства — знам, че не разследваме всичките, а само три, — те са на разстояние, което лесно може да се измине с кола от Пенсакола. Дани Кливланд в Литъл Рок е бил на осем часа път. Тад Лийуд в Чатануга на шест часа. Брайън Бърк в Гафни, Южна Каролина, на осем часа. Ашли Барасо в Кълъмбъс, Джорджия, на четири часа. Пери Кронк в Маратон и Айлийн Никълбъри близо до Уилмингтън — на дванайсет часа. Не му се е налагало да лети, да наема коли и да плаща за хотел. Можел е просто да шофира до там.

— Това са само тези, за които знаем — напомни Лейси. — Обзалагам се, че има още. И всяко местопрестъпление е в различен щат.

— Той знае за убийствата повече от нас — каза Садел.

— Предполагам, че е по-опитен и по-умен — добави Дарън.

— Така е, но ние имаме Бети, а тя е хванала следите му. Замислете се. Ако се окаже права, значи е открила убиеца — нещо, което цяла армия следователи не са успели да направят.

— И за което ние не разполагаме с нужния ресурс, нали? — напомни Садел.

— Така е, но си го знаем от самото начало. Да продължим да търсим.

— Кога ще се обърнем към полицията? — попита Дарън.

— Скоро.