![Мозайка от убийства [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/7/4/mozajka-ot-ubijstva-bg-download.jpg)
Мозайка от убийства [bg]
- Автор: Горовиц Энтони
- Серия: Сюзан Райланд #1
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-216-7
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мозайка от убийства [bg]». Краткое содержание книги:
„Бутилка вино. Голям пакет тортила чипс и бурканче пикантен сос. За гарнитура: пакет цигари (знам, знам). Дъжд, който барабани по прозорците. И една нова книга. Има ли нещо по-хубаво?“
„С елегантните и шеговити предизвикателства на сюжета си „Мозайка от убийства“ е идеалната интелектуална мистерия за познавачи.“ Тайм Мегъзин
„Класическа „уютна“ криминална мистерия в модерна рамка, изобретателно изградена като огледален лабиринт.“ Уол Стрийт Джърнъл
Тя замълча за кратко, преди да добави:
— В момента, в който пристигнах, една кола потегли оттук.
Чъб кимна.
— Вече ми споменахте за това, лейди Пай. Но предполагам, че не сте успели да видите шофьора.
— Само го зърнах. Но не знам защо го казвам по този начин. Дори не съм сигурна, че беше мъж. Колата беше зелена. Както вече ви казах. В номера имаше буквите „Ф“ и „П“. Боя се, че не мога да ви кажа модела или марката.
— Само един човек ли имаше в колата?
— Да. Зад волана. Видях му раменете и тила. Носеше шапка.
— Вие сте видели колата да потегля — продължи Тип. — Можете ли да опишете как се движеше?
— Шофьорът бързаше. Колата поднесе, когато направи завой, за да излезе на главния път.
— Към Бат ли караше?
— Не. В обратната посока.
— След това сте продължили към входната врата. В къщата е светело.
— Да. Отворих си вратата… — продължи тя, като потрепери. — Веднага видях мъжа си и се обадих в полицията.
Настъпи продължително мълчание. Лейди Пай изглеждаше непресторено изтощена. Когато Тип заговори отново, гласът му беше мек.
— Случайно да знаете комбинацията, с която се отваря сейфът на съпруга ви? — попита той.
— Да, знам я. Държа в него някои от по-скъпите си бижута. Сейфът не е отварян, нали?
— Съвсем не, лейди Пай — увери я Тип. — Макар и да е възможно да е бил отварян наскоро, защото картината, зад която е скрит, не беше съвсем прибрана до стената.
— Може и Магнъс да го е оставил така. Той държеше пари вътре. И лични книжа.
— Каква е комбинацията? — напомни Чъб.
Тя сви рамене, преди да отговори:
— Наляво на седемнадесет, надясно на девет, наляво на петдесет и седем и две завъртания.
— Благодаря ви — каза Тип, като се усмихна със съчувствие. — Не се съмнявам, че сте уморена, лейди Пай, така че няма да ви задържаме още много. Остават само два въпроса, които ми се иска да ви задам. Първият се отнася до една бележка, която също открихме на бюрото на вашия съпруг, и явно е написана от него.
Чъб беше донесъл бележника, вече запечатан в найлонов плик за веществени доказателства, както си е бил отворен. Той го подаде на лейди Пай, която бързо прочете трите реда, изписани с молив:
АШТЪН Х.
(Св)
МОМИЧЕ
— Това наистина е почеркът на Магнъс — потвърди тя. — И в бележката няма нищо мистериозно. Той винаги си водеше бележки, докато говори по телефона. Беше много разсеян. Не мога да се сетя кой или какво е „Аштън Х.“ A (Св)? Може би са нечии инициали.
— Буквата (С) е главна, а буквата (в) — малка — изтъкна Тип.
— Тогава може би е съкратена дума. Това също му беше навик. Когато му казвах да купи вестник, когато излиза, той си записваше „Вн“.
— Дали е възможно този (Св) да го е разгневил с нещо? След това няма повече бележки, но тази е подчертана е няколко плътни линии. Както виждате, той едва не е разкъсал хартията с върха на молива.
— Нямам представа.
— А това момиче? — намеси се Чъб. — Коя може да е тя?
— Не мога да ви кажа нищо и за това. Както би трябвало да е очевидно, имахме нужда от нова икономка. Предполагам, че е възможно някой да му е препоръчал някакво момиче.
— Предишната ви икономка, Мери Блекистън… — започна Тип.
— Да. Беше ужасен период — просто ужасен. Не бяхме в страната, когато се е случило — бяхме на почивка в Южна Франция. Мери беше с нас от цяла вечност. Магнъс беше много близък с нея. Тя го боготвореше! От момента, в който се настани в жилището на портиера, тя му се беше посветила изцяло, като че ли той беше някаква кралска особа и я беше поканил да влезе в състава на личната му гвардия. Лично аз я намирах за доста досадна, но не бива да казвам нищо лошо за починалите. Какво друго ви интересува?
— Забелязах, че от стената в голямото преддверие липсва една картина — близо до мястото, където е открито тялото на съпруга ви. Била е окачена до вратата.
— Какво общо има това?
— Всички подробности ме интересуват, лейди Пай.
— Беше мой портрет — отговори с неохота Франсес Пай.
— Магнъс не го харесваше, затова го изхвърли.
— Наскоро?
— Да. Всъщност надали е било преди повече от седмица. Не си спомням точния ден.
Франсес Пай се отпусна назад върху възглавниците на леглото си, за да им покаже, че им е отделила достатъчно време. Тип кимна и по негов знак Фрейзър и Чъб също се изправиха и тримата излязоха от стаята.