Катерина де Медичи [bg]

– Дъще! – усмихна ми се добросърдечно крал Франсоа. – Колко мило и скромно е държанието ви! Не бих намерил по-добра невяста за сина си в целия християнски свят!

Прегърна ме крепко и ме целуна по устата и по бузите с влажни устни.

– Ваше Величество – изпълних дълбок реверанс. – От все сърце съм ви признателна, че ме спасихте от жестокия затвор. Щастлива съм, че имам възможност да ви благодаря лично.

Кралят се обърна към сина си с критичен тон.

– Ето това, Анри, е истинското смирение! Ще научите много от съпругата си. Прегърнете я нежно, с любов.

Анри отлепи посърналия си поглед от пода. Четиринайсетгодишният принц изглеждаше неловко в кожата си – носът и ушите му бяха твърде големи за очите и брадичката. Макар че времето вероятно щеше да се погрижи за симетрията им. Имаше по момчешки костеливо, издължено тяло с тесни гърди и гръб – факт, който широките ръкави и подплънките на раменете не успяваха да прикрият. Кафявата му коса бе подстригана късо в римски стил.

Анри бе жалък заместител на очарователния ми, красив Иполито, ала аз му се усмихнах. Той се опита да отговори с усмивка, но устните му потрепериха. Дългото му колебание предизвика тих ропот сред множеството. Сведох смутено очи.

Най-големият син на краля – дофинът Франсоа – пристъпи между нас.

– Аз ще я целуна пръв – обяви той на висок глас, шлифован като на придворен, но и чистосърдечен. Имаше пълни бузи, поруменели от свеж въздух и добро здраве, и коса с цвят на лен. – Искаме да се почувства добре дошла, но нервите на младоженеца му изневеряват и току-виж я подплашил.

Кралят явно се подразни, че синът му нарушава благоприличието, но Франсоа ме целуна бързо и ме предаде на по-малкия си брат Шарл – дяволче със светли къдрици.

Ухилен палаво, Шарл ме целуна по двете бузи с игриво мляскане и неколцина сред тълпата се разкикотиха.

– Не се бойте, скоро ще ви докажа, че може да се смее – прошепна ми Шарл.

Отдръпна се и подаде ръцете ми на Анри. Кралят се усмихна широко. Очевидно одобряваше всяко действие на Шарл.

Паникьосан, Анри погледна към по-големия си брат и дофинът му кимна нежно и насърчително. С изопнати от решимост черти Анри се обърна към мен, ала в очите му проблесна ужас, когато се приведе да ме целуне. Дъхът му миришеше приятно на анасоново семе.

– Херцогиньо, с цялото си сърце и с благопожеланията на моя народ ви приветствам в кралството на баща си и в... – той заекна, рецитирайки наизустената реч.

– В нашето семейство! В рода Валоа! – тросна се кралят. – Нямате ли ум? Упражнявахте го сто пъти.