Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
Черният дракон също полетя към Каз Модан, но не в посоката, в която бе избягал кървавочервеният му враг. Докато се отдалечаваше от тях, Верееса забеляза, че той продължава да държи шепата си свита, сякаш правеше всичко по силите си, за да предпази скъпоценния си товар.
— Фалстад! Трябва да го проследим!
Джуджето я изгледа, сякаш току-що го бе помолила да влязат в самата паст на бегемота.
— Аз съм най-смелият сред воините, моя елфска лейди, но твоето предложение намирисва на лудост!
— Детуинг държи Ронин! Ронин е причината драконът да не използва едната си предна лапа!
— Тогава пиши магьосника мъртъв! Каква друга работа би свършил той на черния, освен като закуска?
— Ако беше така, Детуинг можеше отдавна да го е изял. Не, явно Ронин му трябва за нещо.
Фалстад се намръщи.
— Искаш прекалено много! Грифонът вече е изтощен и скоро ще трябва да кацне!
— Моля те! Само дотам, докъдето може! Не мога да го оставя така! Дала съм клетва!
— За никоя клетва не би стигнала толкова далеч — измърмори ездачът на грифони, но въпреки това обърна ездитното си животно обратно към Каз Модан. То нададе протестиращ вик, но все пак се подчини.
Верееса не каза нищо повече, защото знаеше, че Фалстад е прав. Но по неясни за нея причини, тя не можеше да изостави Ронин дори сега, когато съдбата му бе почти очевидна. Рейнджърът се загледа в стопяващата се фигура на Детуинг. Несъмнено Ронин бе с него. Бе сигурна в това.
Но какво можеше да иска Детуинг — който мразеше всякакви други създания и който се опитваше да унищожи всички орки, елфи, джуджета и хора — от този магьосник?
Тя си спомни мнението на Дънкан Сентур за магьосниците, споделяно не само от останалите Рицари на сребърната ръка, но и от повечето обикновени хорица. Прокълната душа, бе го нарекъл Дънкан. Някой, който с еднаква готовност би служил и на злото, и на доброто. Някой, който би могъл… да сключи съюз с най-зловещото от всички създания?
Нима паладинът бе изрекъл по-верни думи, отколкото самият той бе предполагал? Да не би в този момент Верееса да се опитваше да спаси един човек, който всъщност бе продал душата си на Детуинг?
— За какво си му потрябвал, Ронин? — промърмори тя. — За какво си му потрябвал?
Костите на Крас продължаваха да го болят, а от време на време и цялото му тяло потръпваше в агония, но поне бе успял да се излекува достатъчно, та да обърне внимание на належащите проблеми. При все това той не смееше да разкаже на останалите от съвета какво се бе случило, въпреки че информацията бе важна за тях. За момента знанието за човешкия облик на Детуинг трябваше да остане само негово, тъй като бе възможно от това да зависи успеха на другите планове на Крас.
Драконът се стремеше да стане крал на Алтерак! На пръв поглед — абсурдна и невероятна прищявка. Но всичко, което Крас знаеше за черния дракон, говореше, че Детуинг има някакъв по-сложен и потаен план. Лорд Престор може и да се бореше за запазване на разбирателството в Алианса, но Детуинг желаеше единствено кръв и хаос, което означаваше, че мирът, създаден чрез възкачването му на незначителния трон, щеше да бъде първата стъпка към още по-жестоки бъдещи раздори.
Да, мирът днес щеше да означава война утре.
Все пак имаше други, на които Крас можеше да се довери. Те го бяха отхвърляли нееднократно, но този път може би щяха го чуят. Вероятно магьосникът бе грешал, като бе настоявал техните представители да идват при него. Може би щяха да го изслушат, ако се появеше в собствените им убежища, носейки ужасяващите новини…
Застанал в средата на потъналата в мрак стая, с качулка, скриваща лицето му изцяло, Крас произнесе думите, които щяха да го пренесат при един от онези, от чиято помощ се нуждаеше най-много. Неосветената стая потъна в мъгла, избледня…
И магьосникът внезапно се озова в пещера, обвита в лед и сняг.
Крас се огледа. Все още изпитваше възхищение от гледката, въпреки многократните си визити. Той знаеше чие владение е това място. Знаеше също, че стопанинът може да се засегне от подобно безочливо нахлуване. Дори Детуинг уважаваше господаря на тази мразовита пещера. Малцина идваха в това убежище в самото сърце на студената, негостоприемна област Нортренд