Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
Ако можеше само да се свърже с Ценариус… Но дотогава оркът можеше да е…
Ценариус…
Малфурион се вгледа в Тиранде и Брокс, а в ума му се зараждаше съдбовно решение.
Жрицата се сбогува с орка и се изправи. Приятелят й я хвана за ръка и двамата благодариха на стражите за отпуснатото време. Когато си тръгнаха, лицето на Тиранде стана угрижено, но мислите на Малфурион летяха бясно във всички посоки.
— Все нещо можем да направим — прошепна тя накрая.
— Какво имаш предвид?
— Утре ще го заведат в замъка Блек Руук. А там той ще… — Тя потрепери. — Много уважавам лорд Рейвънкрест, но…
Малфурион кимна угрижено.
— Говорих с Майка Деджана, върховната жрица, но тя каза, че нищо не може да стори, освен да се моли за духа му. Похвали ме за добротата ми, но рече, че е по-добре да оставя нещата да текат в естествената си посока.
— Да текат в естествената си посока… — промърмори друидът, докато гледаше право напред. После стисна зъби. Трябваше да го сторят сега. Нямаше връщане назад, не и ако страховете му имаха реално оправдание.
— Завий тук — заповяда внезапно и я насочи към една странична улица. — Трябва да се видим с Илидан.
— Илидан? Но защо?
Малфурион си пое дълбоко въздух, мислейки за орка и Кладенеца, а после просто отвърна:
— Защото ще оставим събитията да текат в естествената си посока… като ги насочваме, разбира се.
Ксавиус стоеше срещу огнената сфера и се взираше със задълбочено внимание в широката дупка в центъра й. От дълбините й в него бяха впити очите на неговия бог.
Двамата разговаряха.
„Чух молбите ти… Свят, прочистен от нечистото и несъвършеното… Ще изпълня твоето желание… защото си първият сред онези, които са ми предани…“
Ксавиус коленичи, но погледът му и за миг не се откъсваше от бездната. Останалите Аристократи продължаваха да плетат магията си в опит да разширят вече създаденото.
— Значи ще дойдеш сред нас? — отвърна нощният елф, а изкуствените му очи трепнаха от нетърпение. — Ще дойдеш в нашия свят и ще го претвориш?
„Пътят не е отворен все още… трябва да бъде заздравен… за да поеме величавото ми пристигане…“
Съветникът кимна разбиращо. Такава великолепна и могъща сила като бога бе твърде много за жалкия портал на нощните елфи. Всеобхватното му излъчване щеше да разкъса прохода. Той трябваше да се разшири и подсили, докато не стане постоянен.
Ксавиус не си задаваше въпроса защо предполагаемото божество не изпълни тази задача само. Беше твърде погълнат от възхищението към новия си господар.
— Какво да направим? — помоли той за указание. Колкото и да се опитваха, магьосниците-Аристократи, включително самият Ксавиус, бяха достигнали лимита на знанието и уменията си.
„Ще изпратя един от по-низшите си слуги да ви напътства… той вече може да премине до вашия свят… но трябва да се приготвите за пристигането му…“
Нощният елф почти скочи на крака и заповяда:
— Никой да не занемарява усилията си! Ще бъдем благословени с присъствието на един от Неговите любимци!
Аристократите удвоиха усилията си и около тях закипя сурова и страховита енергия, извлечена директно от Кладенеца. Небесата навън трещяха яростно и всеки, който погледнеше към великото черно езеро, отвръщаше поглед ужасен.
Огненото кълбо в центъра се изду, а празнината в центъра му се разшири като огромна и свирепа уста. Залата се изпълни с нещо, което звучеше като милиони виещи гласове, музика за ушите на Ксавиус.
Но после един от Аристократите залитна. Страхувайки се от най-лошото, Ксавиус влезе в кръга и прибави собствената си сила. Нямаше да разочарова бога си! Нямаше!
Ала изглеждаше, че все пак щяха да се провалят. Порталът се извиваше, но не се разширяваше повече. Ксавиус вложи цялата си решителност в него и проходът най-сетне стана малко по-голям.
И после… чудна и заслепяваща светлина изблъска назад Аристократите. Въпреки удивлението си обаче, те някак успяха да удържат магията.
От дълбините започна да се оформя странна фигура. В началото не беше повече от няколко сантиметра висока, но докато се движеше бързо към тях, тя растеше… и растеше… и растеше…
Напрежението вземаше своя дан от все повече магьосници. Двама припаднаха, единият едва дишаше. Другите също се олюляваха, но под маниакалния контрол на Ксавиус удържаха портала.