Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа». Краткое содержание книги:
— Плътност двайсет сантиметра с повърхностна площ трийсет и шест квадратни метра, което значи приблизително, ако прибавим още двайсет и един килограма от сместа и… — Кракът му отскочи при сблъсъка със средния пръст на свободната предна лапа на дракона. Гоблинът погледна нагоре, почти изненадан да види левиатана. — Господарю Нелтарион?
— Мекло! Виж това!
Земният пазител поднесе огромната си лапа близо до създанието, за да може да изучи внимателно диска. Мекло се намръщи и нададе цъкащ звук.
— Такова майсторство, а сега е белязано! Дизайнът беше съвършен!
— Една моя люспа падна върху него, гоблине! Обясни ми как това би могло да повреди нещо неуязвимо!
— Виждам и кръв. — Мекло погледна нагоре и с изучаващ поглед разгледа раната на Нелтарион за момент, а после отново изцъка. — Разбира се, в това има смисъл! Господарю Нелтарион, вие бяхте изключително важен за създаването на диска, нали?
— Ти беше там, гоблине. Знаеш много добре.
— Да. Вие създадохте матрицата на съзиданието му. — Съществото помисли още един момент, а после запита: — Другите дадоха ли есенциите си? Обвързани ли са с матрицата на диска?
— Разбира се.
— Ааа, но вие не сте. Вие създадохте Драконовата душа, оформихте я с мощта и кръвта си, но сте единственият дракон, който не е директно свързан с нея. — Гоблинът се ухили, демонстрирайки изострени жълти зъби. — Което ви прави нейната единствена слаба страна, господарю. Люспата и кръвта ви… всяка част от вас е способна да унищожи Драконовата душа. Предполагам, че с лекота можете и да смачкате диска. — Мекло направи стискащ жест с палец и показалец.
Очите на Земния пазител се превърнаха в чудовищна гледка, дори за гоблина.
— Аз никога не бих сторил подобно нещо!
— Разбира се, че не, разбира се, че не! — избръщолеви Мекло и се свлече пред Нелтарион. — Което значи, че нищо не би могло някога да я унищожи, нали?
Яростта, пламтяща в дракона, намаля. Устните на Нелтарион се изтеглиха назад, разкривайки зъби, по-дълги от гоблина.
— Да, нищо. Така че моята Драконова душа е… е неуязвима!
— Докато вие не участвате в унищожението й — посмя да му напомни дребосъкът.
— Което никога няма да стане! — Нелтарион погледна към повредения диск. — Но това трябва да се поправи! Искам амулетът да стане отново съвършен!
— Това ще изисква същото, което и миналия път.
Драконът се намръщи.
— Ще получиш толкова от кръвта ми, колкото ти е нужна! Искам го отново цял!
— Естествено, естествено. — Мекло погледна през рамо към гоблините. — Това ще забави работата по другите ви планове. И за тях ни трябва кръвта и магията ви.
— Всичко друго може да почака! Дискът не може!
— Тогава да започваме, господарю. Дайте ми само момент да прекратя другата работа. След това ще се върна с необходимата ми помощ.
Когато гоблинът се отдалечи, Нелтарион задиша по-леко. Безценното му творение щеше да бъде излекувано. Също като него, и то щеше отново да стане съвършено.
И те щяха да властват над света заедно…
Десет
Това е нетърпимо! — каза лорд Старей, докато взимаше щипка прах от кесията си и го вдишваше с една ноздра. — Една чудесна възможност, пропиляна на вятъра, Рейвънкрест!
— Може би, Десдел. А може би не. Но вече е сторено и трябва да си остане в миналото.
Двамата се намираха в палатката на лорд Рейвънкрест, заедно с още няколко благородници-офицери, и обсъждаха план за действие, след като отстъплението бе прекратено. Но Десдел Старей беше убеден, че решението на Крас армията да спре точно когато врагът им е отстъпвал, е незряло. Командирът бе убеден, че нощните елфи са можели да стигнат по целия път до Сурамар необезпокоени, само ако го бяха послушали — мнение, което сподели повече от веднъж, откакто драконовият магьосник и другите се присъединиха към тях.
— Войниците се биха смело — отвърна учтиво Крас. — Но те са от плът и кръв и са твърде изтощени. Имат нужда от почивка:
— А също и от храна — изсумтя Брокс, който съпровождаше заклинателите. Нощните елфи явно не искаха компанията на орка, но тъй като Рейвънкрест не беше наредил изрично той да не присъства, никой, дори Старей, не посмя да се противопостави на това, че е тук.