Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа». Краткое содержание книги:
Но друидът не почувства и следа от полубога. Господарят на горите имаше много задачи, първата от които да раздвижи другарите си, за да се организират в защита на света им. Каква ли беше тази безумна надежда, че дървесното божество ще има време да отвърне на зова му?
— Тази земя вече е изстрадала много — промълви спътникът му. — Мога да вкуся злото, което е минало оттук.
— Аз също. Крас, не знам дали Ценариус ще може да ме чуе тук.
— Не мога да сторя друго, освен да те помоля да опиташ, Малфурион. Ако се провалиш, няма да те виня. Просто ще трябва да се справя с помощта на нощна пантера, а това неимоверно ще забави пътуването ми.
Те достигнаха местност дълбоко сред леса, където друидът чувстваше малко повече от типичното за горите спокойствие. Той обясни това на Крас и двамата слязоха от седлата.
— Да те оставя ли сам? — запита магьосникът.
— Ако Ценариус реши да дойде, ще го стори независимо дали си с мен, господарю Крас.
Малфурион намери сред меките диви треви място, където да седне. Старият магьосник почтително застана от едната му страна, така че да не притеснява друида.
Младият нощен елф затвори очи и се концентрира. Първо се пресегна към дърветата, растенията и останалия живот, търсейки сред тях намек за местоположението на полубога. Ако Ценариус бе минал оттук, Малфурион скоро щеше да разбере.
Но гората не му предложи дори следа от властелина. Ядосан, друидът се замисли за другите си възможности. За съжаление единствено Смарагдовият сън му предлагаше сигурен начин незабавно да се свърже със своя шан’до. Точно както се опасяваше.
Малфурион вдиша бавно, после издиша и се концентрира върху нематериалния свят. Нямаше нужда да навлиза изцяло в него, а само да се докосне до ръба му. Тогава щеше да прати мислите си към Ценариус. Дори това взаимодействие със Съня го плашеше, но трябваше да го направи.
Той усети как се отделя от смъртното си тяло. Вместо обаче да позволи цялостно пренасяне, друидът задържа процеса по средата на пътя. Това се оказа по-изморително, отколкото очакваше, но Малфурион не планираше да остане в подобно състояние твърде дълго. Той си представи властелина на горите такъв, какъвто го познаваше, използвайки това, за да създаде връзка…
Концентрацията му внезапно се пръсна от глас в ухото му:
— Малфурион! Не сме сами!
Бързото отстъпление на ума му обратно в тялото разтърси друида. Вцепенен за момент, той не можа да стори почти нищо, освен да отвори очи… точно навреме, за да види адския звяр, затичал се насреща му.
Някой изрече изпълнени със сила думи и зловещата хрътка се сви навътре в себе си. Чудовището се сгърчи и заизвива, бързо превръщайки се в гротескна разкъсана купчина кости и вътрешности.
Крас сграбчи Малфурион за ръцете и го изправи със зашеметяваща лекота. Старият магьосник запита:
— Можеш ли вече да се защитаваш?
Друидът нямаше време да отговори, защото гората изведнъж оживя. Не само демоничните хрътки, но и рогатите звероподобни адски пазачи заизвираха от всички посоки. Демоните имаха числено превъзходство спрямо двамата заклинатели поне десет към един. Пантерите им, завързани за едно дърво, ръмжаха и дърпаха юздите, но не можеха да се освободят сами. Демоните обаче не обърнаха никакво внимание на саблезъбите — целите им явно бяха магьосникът и друидът.
Крас начерта невидима линия около тях и промълви друга кратка магия. От земята изскочиха кристални бодли, които се извисиха до височината на нощен елф.
Трима адски пазачи се нанизаха на шиповете. Един адски звяр изрева, защото друг бодил откъсна част от муцуната му.
Бързите действия на Крас дадоха време на Малфурион де се опомни. Той погледна към дърветата най-близо до напиращите демони и измоли от тях помощ.
Дебели, покрити с листа клони се пресегнаха надолу и сграбчиха четирима от чудовищните войни. Те вдигнаха демоните високо и ги скриха от погледа на другите. Малфурион не можеше да види какво е станало с жертвите, но забеляза, че те така и не се появиха повече.
Другите дървета просто протегнаха клоните си, нагаждайки раздвижването си към преминаването на Легиона. Един адски звяр безпомощно се препъна в корен; друг имаше още по-малко късмет, защото когато се сблъска с неочакваното препятствие, вратът му се счупи.