Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа». Краткое содержание книги:
Мъжът внезапно изстена, все едно се будеше от дълбок сън, но жрицата не спря. Не вярваше липсата на външни белези да означава, че раната е излекувана и отвътре. В кръвта на жертвата сигурно имаше отрови от инфекцията.
Няколко напрегнати секунди по-късно, когато гърдите на мъжа започнаха да се надигат и спускат в по-спокоен ритъм, Тиранде разбра, че е победила стореното от демона. Тя издиша бавно, а после се наведе и благодари на Елун. Богинята я беше дарила с чудо.
Жената се протегна и хвана ръката на Тиранде.
— Благодаря ти, сестро! Благодаря ти!
— Аз съм само сечиво за делата на Майката Луна. Ако трябва да благодарите на някого, това е Елун.
Въпреки това и двамата — мъжът, Кариус, и жена му — продължиха да изразяват признателността си за това, което и двамата смятаха за героизъм от страна на жрицата. Тиранде едва успя да се отскубне от тях.
— Можете да ми се отплатите, ако ми разкажете в най-големи подробности какво е станало — каза тя накрая на Кариус.
Той кимна и разказа историята, доколкото си я спомняше. В разгара на бягството двамата осъзнали, че км трябва някаква храна. Но в хаоса по онова време нямало как да намерят сред бегълците някой, който има достатъчно, за да я сподели с тях. Повечето били напуснали домовете си само с това, което можели да носят в ръце.
Кариус забелязал гористата местност и помислил, че може би там ще намери боровинки и прясна вода. Той оставил жена си с обещанието, че ще се върне скоро. Решил се на подобен глупав лов само от отчаяние, защото със сигурност другите вече били обрали всичко ядивно от горичката.
Трябвало да навлезе по-навътре, отколкото възнамерявал. Започнал да се безпокои, че може да не успее да намери жена си отново, макар и тя да му казала, че ще остане назад, ако той закъснее. Когато най-накрая открил храст с узрели боровинки, Кариус бързо се опитал да напълни кесията на колана си, позволявайки си да хапне набързо само няколко плодчета, за да подкрепи силите си.
Но точно когато напълнил торбичката, чул нещо голямо да се носи из гората. Първата му мисъл била, че може да е турен или мечка. Потеглил обратно, като постоянно се извръщал през рамо, така че каквото и да се появи, да не го свари неподготвен.
Така че гледал в грешната посока, когато звярът се засилил право насреща му.
Тъй като някога бил служил в замъка Блек Руук, Кариус все пак разполагал с някакви оттренирани реакции, въпреки изтощителното пътуване. Той се извил встрани точно когато чудовището — някаква демонична хрътка с две ужасяващи пипала, изскачащи от гърба й — се опитало да скочи отгоре му. Звярът не могъл да разкъса гърлото му, както възнамерявал, но все пак сграбчил крака му.
По някакъв начин мъжът успял да не изкрещи, макар че всяка фибра от съществото му го искала. Вместо това нощният елф задрапал за нещо, каквото и да е, с което да се отбранява. Търсещата му ръка напипала дебел заострен камък и той замахнал с цялата си сила към муцуната на съществото.
Чул нещо да изпуква. Грубо стенание изпълнило ушите му и звярът пуснал крака му. Дори тогава Кариус се съмнявал, че ще успее да се изплъзне от демона, но отнякъде в далечината внезапно проехтял остър звук.
Реакцията на зловещата хрътка към него била моментална и изненадваща. Тя първо се свила, а после веднага скочила към източника на звука. Инстинктът за самосъхранение подтикнал Кариус веднага да се повлече в обратна посока. Не спрял дори да превърже раната, която по това време само кървяла. Раненият нощен елф бавно и с усилие извървял целия обратен път и на всяка крачка от пътешествието очаквал звярът да се върне и да го довърши.
Тиранде слушаше с все по-нарастващо предчувствие за нещо ужасно. Кариус наистина беше имал огромен късмет да оцелее след сблъсък с адски звяр. Нея обаче повече я притесняваше какво е търсело гнусното изчадие отвъд фронтовата линия. Разбира се, Малфурион и магьосниците лесно можеха да се справят дори с такъв опасен демон, ако е сам. Но ако имаше повече?
С тази мисъл наум, тя запита:
— Споменахте звук, който привлякъл чудовището настрани. Какъв звук?
Мъжът помисли за миг, а после отвърна:
— Остър пращящ звук.
— Като гръмотевица?
— Не… напомни ми на… бих казал на шибване с камшик.
Жрицата се изправи на крака.
— Благодаря ви за търпението. Ако ми простите, трябва да продължа по пътя си.
— Не! — запротестира жената. — Ние трябва да ти благодарим отново, сестро! Мислех, че съм го загубила!