Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа». Краткое содержание книги:
Но демоните все така ги обкръжаваха, особено хрътките. Погледите им добиха почти цинична насмешка с приближаването им, а мисълта за двамата попаднали в капан заклинатели явно разбуждаше апетита им.
Въпреки силата на Малфурионовата атака, демоните явно се бояха повече от Крас и не без причина. Магьосникът притежаваше много по-големи възможности в занаята си от тези на нощния елф в неговия и магиите му се появяваха едновременно с огромна скорост и могъщество. От болното създание, което представляваше при първата им среща, нямаше и помен. Да, Крас дори сега изглеждаше подложен на огромно натоварване, но това по никакъв начин не го спираше.
През гората проехтя изплющяване, подобно на гръмотевица. Крас сграбчи гърлото си, защото тънко блестящо пипало се беше увило около него, затегнато като примка на бесило. Магьосникът полетя назад и се понесе към бодилите, които самият той беше създал.
Нощният елф рискува с поглед през рамо и пред погледа му се разкри гледка, почти толкова страшна, колкото Аркемонд — огромен скелетоподобен рицар, чиято глава представляваше рогат череп, с пламъци вместо очи. Страховитият му камшик влачеше магьосника към съдбата му. Новодошлият бе по-висок от другите демони и от начина, по който те се разделиха, за да му сторят път, Малфурион предположи, че той е водачът им.
Друидът вдигна стиска трева и я хвърли към зловещия камшик. Стръковете се завъртяха бързо, а после се забиха в нишката като добре наточени ножове, докато един от тях не я преряза напълно.
Когато краят на камшика го пусна, Крас се задави. Падна на колене и се опита да махне остатъците нишка от гърлото си. Демонът се препъна няколко крачки назад, но успя да запази равновесие. Той вдигна отново все още много дългия бич и се приготви да го използва срещу младия нощен елф.
Заобиколен от демони и с безпомощен в момента спътник, Малфурион нямаше големи надежди за оцеляване. Двамата с Крас не само, че се бяха открили за демоничните убийци, които непрестанно ги следваха, но този път и водачът на преследвачите беше дошъл, за да се подсигури, че няма да има повторно бягство. Джарод нямаше да им се притече на помощ. Само Ронин и Брокс знаеха за заминаването им и те си мислеха, че всичко е наред. Колко глупаво бяха постъпили!
За негова изненада обаче демонът не удари незабавно. Вместо това той изсъска:
— Предай ссссе, ссссъзззздание дребно, и ще бъдеш пощаден! Обещавам ти го в името на най-великия ссссси госсссподар Ссссаргерасссс! Това е единсссствената ти надежда зззза оцеляване…
Крас се закашля в опит да прочисти гърлото си.
— Д-да се предадеш на Пламтящия легион е… е съдба многократно по-ужасна от най-зловещата смърт! Трябва да се борим, дори да сме обречени да загубим, Малфурион!
Мрачните спомени от кратката му битка с Аркемонд караха нощния елф да си мисли същото. Можеше само да предполага какво правят демоните със затворниците си, особено с онези, които са били ключови за провалянето на досегашните им планове.
— Никога няма да се предадем!
Огнените очи на демона проблеснаха яростно и той замахна четири пъти с камшика си. Когато бичът удряше земята, проблясваше светкавица. Пред него изведнъж се появиха огромни форми. И с всеки удар на камшика, се материализираше нова демонична хрътка.
— Тогава моите любимци ще ссссе нахранят ссс васссс, ззззаклинатели!
Крас се изправи, а после се вгледа в демона-водач. Очите му се присвиха опасно.
Но рицарят-скелет бе готов за атаката му. Той заразмахва камшика около себе си, създавайки мъгла. Тя заблестя, все едно нещо се е разбило в нея.
Нощният елф прехапа устни. Противникът им с лекота се бе справил с нещо, което се очакваше да е много мощна магия.
— Точно както се боях — промърмори Крас. — Това е Повелителят на хрътките. Хаккар!
Малфурион с радост би го запитал какво точно знае за демона, но точно в този момент другите чудовища подновиха атаката си. Бодилите ги защитиха в известна степен, но демоните започнаха да ги разкъсват и трошат с нокти и зъби. Господарят им отзад се смееше — звук, подобен на съсъка на сто яростни змии.
Но точно когато първият адски пазач преодоля препятствията и се затича към двамата заклинатели, в битката от всички страни се хвърлиха войни, яздещи нощни пантери, които прегазиха няколко демона още преди те да осъзнаят, че са атакувани. И докато новодошлите нападаха, около тях се носеше песен.
Малфурион зяпна, защото осъзна, че това не са войниците на Джарод Шадоусонг. Бронята им бе по-сребриста и — той погледна два пъти, за да е сигурен — оформена за женска фигура. Песента, която чуваше, ехтеше във възхвала на Валкирията — страховитата бойна инкарнация на Майката Луна.