Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа». Краткое содержание книги:
— Късогледството им ще доведе до трагичен завършек на битката. Единственият ключ към победата е съюз с другите раси…
— Те няма да го приемат — настоя Малфурион. — Народът ми никога няма да се бие рамо до рамо с други.
— С голяма готовност приеха Кориалстраз — контрира го Ронин.
— Малцина могат да откажат на дракон, господарю Ронин.
— Вярно е — измърмори Крас замислено. — Трябва да ги намеря.
— Да намериш кого?
— Моят… драконите, разбира се.
Брокс изсумтя, а Малфурион изглеждаше втрещен. Друидът знаеше, че Крас е свързан с Кориалстраз, но дори сега не разбираше цялата истина.
— Драконите, господарю Крас? Но те са въплътената сила! Как е възможно да ги откриете?
— Имам своите методи… но за да го сторя, ми трябва и начин за бързо придвижване. Нощните саблезъби никога няма да се справят. Имам нужда от нещо, което може да лети.
— Като дракон например? — запита сухо Ронин.
— Ще ми стигне и нещо по-малко, приятелю.
За всеобща изненада не друг, а Малфурион отправи предложението:
— Недалеч оттук има гори. Може би… може би мога да се свържа с Ценариус. Възможно е той да има разрешение на проблема.
Това явно не беше напълно задоволително, ако се съдеше по изражението на Крас, но никой не измисли нещо по-добро. Накрая той кимна и каза:
— Тогава трябва да потеглим колкото може по-скоро. Иначе капитан Шадоусонг или ще се опита да ни задържи, или, което е много по-лошо, да ни последва с отряда си. Страхувам се, че така и нощните елфи, и Пламтящият легион ще разберат за мисията ни.
На Джарод и останалите им пазачи беше дадена възможност да се възстановят. Никой не очакваше, че магьосниците ги грози някаква физическа опасност насред армията, а войниците така и така не можеха да се справят с магическа опасност така, както подопечните си. Стигнеше ли се отново до поход, защитниците разбира се незабавно щяха да се върнат към задълженията си.
Но Крас разчиташе дотогава отдавна да е надалече.
— Наистина ли смяташ това за нужно? — запита червенокосият магьосник.
— Заминавам по две причини, Ронин. Първата е тази, за която говорим. Драконите могат да обърнат развоя на събитията. Що се отнася до втората причина, тя е по-лична. Отивам, за да разбера защо от тях се излъчва само мълчание. Това не е редно, както разбираш. Искам да открия истината.
Никой не възрази. Лорд Рейвънкрест възнамеряваше нощните елфи да потеглят по мръкнало и Крас трябваше да тръгне, преди някой да усети, че липсва.
Ронин кимна.
— А ние двамата с Брокс?
— Ако нашият приятел друид успее да ми осигури транспорт, както твърди, ще се върне много преди здрач. Междувременно вие с Брокс се опитайте да стоите далеч от лорд Рейвънкрест. Иначе може да ви запита за нас. Ще е достатъчно бесен, когато разбере, че съм напуснал, и без да знае предварително.
— Може би, а може би не. Така никой няма да оспорва решенията му на глас.
Крас не обърна внимание на шегата на човека, а вместо това погледна Малфурион.
— Трябва да вървим. Ако потеглим с две нощни пантери към областта с бежанците, войниците няма да ни притесняват много. После можем да заобиколим и да се насочим към горите. — Той изсъска леко. — И после ще се молим покровителят ти да ни се притече на помощ.
Те бързо изоставиха другите, следвайки курса, предложен от възрастния магьосник. Войниците ги гледаха с мъгляво любопитство и подозрителност, но тъй като двамата не се насочваха към фронта, тези погледи не траеха дълго.
Малфурион все още не се чувстваше спокойно с тази мисия на Крас, но не посмя да спори със заклинателя. Той уважаваше мъдростта му и знаеше, че магьосникът разбира драконите по-добре от всеки друг, когото бе срещал. Често той дори почти приличаше на един от тях. Явно някъде в миналото Крас бе имал уникалния шанс да живее сред древните създания, поне за известно време. Какво друго обяснение можеше да има за връзката му с левиатаните?
Отне им почти три часа, но накрая навлязоха в гората. Този път обаче спокойствието, което Малфурион беше почувствал миналия път, когато влезе в подобно място, не го докосна. Гората бе изстрадала покварата на Легиона и белезите все още стояха. Ако защитниците не бяха обърнали вълната така внезапно, и тя щеше вече да е станала на прах.
Въпреки надвисналата заплаха, животът все още вирееше тук. Птиците пееха и друидът можеше да усети как дърветата пращат на длъж и шир вести за новите натрапници. Шумоленето стана особено силно с приближаването на Крас, сякаш гората можеше да усети странността му. Те, разбира се, също така приветстваха нощния елф, очевидно различавайки аурата и благословията на Ценариус.