Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа». Краткое содержание книги:
— Да, има го и този проблем — съгласи се господарят на замъка Блек Руук. — Войниците и бежанците трябва да си почиват и да се нахранят и няма да го обсъждаме повече. Сега обаче ще решим какво трябва да сторим оттук нататък.
— Определено Зин-Азшари! — каза бързо лорд Старей. — Трябва да спасим кралица Азшара.
Другите благородници повториха мнението му. Крас се намръщи, но не каза нищо. Бяха обсъдили помежду си това, преди да дойдат, и всички се съгласиха, че нощните елфи ще стоят вкопчени във вярата си, че монархът им е затворник на демоните. И тъй като Зин-Азшари бе също така и мястото, от което Пламтящият легион нахлуваше в Калимдор, им се струваше безсмислено да спорят за някакъв друг път на действие. Независими от причината, столицата трябваше да бъде превзета.
Крас обаче не смяташе, че народът на Малфурион ще се справи сам.
Игнорирайки протокола, той пристъпи напред и заговори твърдо:
— Господарю Рейвънкрест! Трябва отново да говорим на тема, която знам, че не желаете да обсъждаме, но е неизбежно!
Благородникът прие чаша вино, налято от лорд Старей. Дори насред кризата, високото положение в йерархията на нощните елфи осигуряваше някои преимущества.
— Предполагам, имаш предвид да се свържем с джуджетата и други подобни?
Вдясно от него Старей се намръщи. Подобни изражения красяха лицата на повечето други благородници.
Макар и да беше ясно, че това ще се окаже повторение на предишните му поражения, магьосникът настоя:
— Убеден съм, че в момента джуджетата, таурените и другите раси водят собствените си войни срещу Пламтящия легион. Шансовете ви за оцеляване са малки, ако сте разделени, но с общи сили Зин-Азшари може да бъде превзет, при това с цената на много по-малко жертви!
— Таурени в Зин-Азшари? — изплю един благородник. — Колко варварско!
— Биха предпочели да си имат демони там? — промърмори Ронин на Малфурион.
— Няма да разбереш — отвърна мрачно друидът.
— Не, явно няма.
Брадатият командир изпи виното и подаде празната чаша на лорд Старей. После изгледа магьосника така, както се гледа уважаван, ако и заблуден старец.
— Господарю Крас, вашият принос към нашите стратегии е високо ценен. Знанията ви за магията надминават дори тези на собствените ни магьосници. Що се отнася до изкуствата, с удоволствие приемам съвета ви. — Гримасата на Рейвънкрест стана още по-мрачна. — Когато обаче става дума за други въпроси, налага ми се да ви напомня, че вие не сте един от нас. Не разбирате основните истини. Дори да сторя нещо толкова ненормално, като това да призова джуджетата и таурените на помощ, честно, смятате ли, че те ще дойдат? Недоверието им към нас е толкова голямо, колкото и нашето към тях. И като стана въпрос, даже и ако се присъединят към нас, мислите ли, че войниците ни ще се борят рамо до рамо?
— Джуджетата по-скоро ще се обърнат срещу ни — намеси се Старей. — Алчността им е добре известна. Ще ни ограбят и ще се скрият обратно в дупките си.
Друг офицер добави:
— А таурените ще загубят още повече време да се бият едни с други. Те са повече зверове, отколкото интелигентни създания! Хаосът в техните редици ще се предаде на нашите войни и ще причини такива безредици, че демоните лесно ще ни изтребят!
Лорд Рейвънкрест се съгласи.
— Разбирате ли, господарю Крас, така не само ще докараме същинска лудница в редиците си, но най-вероятно и сигурно унищожение.
— Което вероятно така или иначе ни очаква, ако продължим сами.
— Конкретно тази дискусия завърши, добри ми магьоснико, и ми се налага учтиво да ви наредя да не я подхващате отново.
Двамата се гледаха очи в очи няколко секунди… и не друг, а Рейвънкрест отмести поглед първи. Въпреки тази малка победа, обаче, Крас не възрази.
— Простете ми, че превиших правата си — каза той.
— Сега ще обсъждаме провизии и тактики, господарю Крас. Наистина няма да имаме нужда от вашето присъствие, нито от това на други заклинатели, освен разбира се Илидан, който ми служи директно. Бих предложил самите вие да си починете. Заслужили сте го. Уменията ви ще са добре дошли, когато отново потеглим напред.
Крас се поклони учтиво и не каза нищо повече. Следван от другите, той спокойно излезе от палатката.
Но веднъж оказал се извън обсега на слуха им, бледият магьосник изкоментира горчиво: