Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа». Краткое содержание книги:
После от Драконовата душа се появиха нематериални форми. Те бяха сенки от светлина — бледи образи, които се понесоха наоколо. Повечето имаха крила и очертанията им напомняха тези на Нелтарион. Някои бяха черни, други бронзови, трети сини или червени. Те се нароиха около диска, ставайки все повече и повече.
Там имаше и други форми — по-малки, но и по-гротескни. Те блестяха в болнаво зелено и много имаха рога и бездънни ями вместо очи. Бяха много по-малко на брой, но около тях се усещаше някаква сила и зло, което ги правеше не по-малко внушителни от преплитащите се духове над тях.
Това бяха есенциите на всички, допринесли за създаването на Драконовата душа, независимо доброволно или не. Обвързани с диска, заедно те представляваха сила, която правеше дори тази на Аспект като Нелтарион да изглежда смешна. Само появата им бе достатъчна, за да отвори цепнатини по цялото протежение на солидната планина, а в момента местността около нея се тресеше силно.
Един гигантски сталактит внезапно се отчупи. Обзет от преклонението си пред амулета, Земният пазител не го забеляза, преди да стане твърде късно.
Само удар с подобен мащаб би могъл да нарани черния дракон. Скалата удари Нелтарион отляво на челюстта и проби твърдата люспеста плът. Една окървавена люспа полетя и удари с твърдия си ръб Драконовата душа.
Нелтарион изрева от ужас — не за себе си, а по-скоро за това какво би могло да се случи с безценното му творение. Люспата издраска дълбоко диска и наруши съвършенството му. Призрачните създания наоколо се завъртяха в неконтролируем бяс.
Драконът реагира бързо и прекъсна магията. Призрачните форми потънаха обратно в диска, но по-бавно и колебливо, отколкото се искаше на Аспекта. Когато изчезнаха, грохотът и земетресението също спряха и само носещият се прах показваше какво наистина е ставало.
Когато вече беше безопасно, Нелтарион сграбчи Драконовата душа и я придърпа близо до себе си. Резката не се оказа толкова дълбока, колкото си мислеше в началото, но дори само това, че изобщо съществува, за малко не го хвърли в истерия. Не очакваше, че нещо, каквото и да било, още по-малко пък самият той, ще се окаже заплаха за диска.
— Ще те излекувам — прошепна той, люлеейки дребното златно късче в лапата си, както майка би сторила с детето в ръцете си. — Ти отново ще бъдеш моето съвършенство…
Той напусна залата колкото можеше по-бързо, куцайки на три лапи, здраво стиснал диска в четвъртата и се насочи обратно към повърхността. От Нелтарион се излъчваше отнесеност, която би изплашила дори съпругите му. Дишането на Земния пазител стана накъсано, сякаш той се страхуваше, че всичко, постигнато досега, ще се окаже хвърлени на вятъра усилия.
Обаче, вместо да се върне там, където живееше народът му, драконът зави в друга поредица тунели. Ковашкото бумтене се усили, докато Нелтарион прокарваше огромното си тяло през тесните коридори, и скоро се превърна в ясно различими звуци на усилена работа. Чуваха се странни гласове, чиито думи се губеха под ударите на чукове.
Драконът влезе бързо в новата зала. Огненото осветление го принуди да спре за момент, докато очите му свикнат с него. Когато това стана, пред погледа му се разкриха орди от дребни, подвижни гоблини, заети с различни дейности върху парчета метал. Навсякъде имаше огромни пещи, всички поддържани от бушуващата разтопена лава далеч под тях. Половин дузина от зеленокожите създания се бореше да премести от кръглия отвор на огромен контейнер нещо, което приличаше на щит, подходящ за гигант. Металът вътре блестеше в ярко оранжево. Гоблините бързо обърнаха контейнера и така съдържанието му падна в голям съд, пълен с вода. Избликналата пара почти свари един по-бавен работник.
Други гоблини удряха с чуковете си по различни парчета. Няколко, облечени в широки комбинезони, се мотаеха сред другите и се грижеха всеки да си върши работата както трябва.
Нелтарион не откри онова, което търсеше, и изрева:
— Мекло! Мекло, веднага при мен!
Ревът на левиатана заглуши всички други звуци. Стреснати, гоблините преустановиха работата си. Двама за малко не поляха другаря си с разтопено желязо.
— На работа, на работа! — извика висок раздразнен гласец. — Да не искате всичко да развалите?
Работниците моментално се подчиниха. От един проход високо горе се появи хилав възрастен гоблин, по чиято иначе плешива глава се спускаха няколко сивкави кичура козина. Той затопурка към нетърпеливия дракон. Главатарят си мърмореше сам по целия път, но в думите му нямаше ярост към господаря. Вместо това той сякаш през цялото време изчисляваше нещо.