Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа». Краткое содержание книги:
Тиранде продължи към следващата група бежанци, за да им донесе утеха. Повечето просто бяха безкрайно изтощени, но някои имаха и рани. На вторите тя се опитваше да помогне, колкото й бе възможно, молейки се на Майката Луна да й даде нужните сила и напътствие. За нейна радост този ден богинята сметна за редно да я подкрепи във всичките й усилия.
Но след това се натъкна на инфектирана рана, която я шокира. В началото бе трудно да се определи дали това е нарочно нанесено поражение, или злополука. Тиранде разгледа внимателно притеснителната зеленикава гной и се зачуди на странните резки. Жертвата — възрастен мъж — лежеше блед и в безсъзнание, а дъхът му излизаше на плитки хрипове. Съпругата му, чиято коса се придържаше отзад от останките на шнола, покрита с рубини и смарагди, държеше главата му в скута си.
— Как е направил това? — запита Тиранде, несигурна дали може дори да забави инфекцията. Около нея имаше нещо нередно.
— Не беше той. Направиха му я.
— Не разбирам.
Изражението на възрастната жена се стегна, сякаш се бореше да остане спокойна достатъчно дълго, за да обясни.
— Онова нещо… той каза, че приличало… на вълк или хрътка… но изкривено, все едно излязло от някакъв ужасен сън…
Тиранде потрепери. Знаеше, че жената говори за адски звяр. Четирикраките демони почти бяха убили Малфурион веднъж. Те особено много харесваха онези, които имат магически сили, защото можеха да ги изсмукват от телата им, оставяйки само суха черупка.
— И той е стигнал дотук чак от Ара-Хинам така? — Жрицата се дивеше, че някой може да оцелее толкова дълго с толкова зловеща рана.
— Не… оттам избягахме невредими. — Думите й носеха горчилка със себе си. — Получи това само преди два дни, когато се прокрадваше, за да ни намери храна.
Два дни? Значи в гъстото множество, изливащо се към Монт Хайджал. Но нито един от демоните не бе успял да пробие толкова напред от ордата, Тиранде беше сигурна в това.
— Заклевате ли се, че е било само преди два дни? И е станало близо до това място?
— В гористите земи, които отново са на юг от нас, кълна се.
Жрицата прехапа устни. Горите, които сега се намираха в тила на нощните елфи.
Тиранде се наведе над раната и каза:
— Нека видя какво може да се направи.
Тя се насили да я докосне, с надеждата, че ще може поне да предотврати разпространението на заразата. Зад гърба си чу как Шандрис ахва. Момичето се боеше за нея и с право. Никога не се знае какво може да ти причини отворена от демон рана. Можеше да се очаква, че Пламтящият легион ще се опита да разпространи чума.
Луната не грееше на небето, но това не я притесни. Макар и жриците да бяха най-силни, когато небесното светило се виждаше, те чудесно знаеха, че то никога не е твърде далеч. Връзката им с Елун беше здрава, независимо от момента от денонощието или сезона.
— Майко Луна, чуй молбите ми — прошепна тя. — Дай на недостойната хладната и освежаваща сила на докосването си. Насочи ръцете ми към източника на тази мерзост и ми позволи да махна покварата, така че невинният да се възстанови…
Тиранде започна да си припява под нос — така фокусираше волята си в работата. Раните на Броксигар, които бе изцерила, бледнееха в сравнение с това, което се опитваше да постигне сега. Имаше нужда от целия си самоконтрол, за да не се поддаде на сигурността си, че ще се провали.
Внезапно, без предупреждение, от пръстите й заблестя бледа сребърна светлина. Съпругата на жертвата гледаше с широко отворени очи, а Шандрис отново ахна. Надеждите на Тиранде се завърнаха — Елун отново отвръщаше на молбите й. Богинята наистина беше с нея днес!
Лечителката прокара пръски около раната, отделяйки специално внимание за местата, където гангрената бе най-зле. Не можеше да не направи гримаса, докато докосваше гноясалите области. От какво ли зло се раждаха тези демони, та дори само одраскването или ухапването им водеше до такъв ужас?
Когато пръстите й пробягаха над раната, гледката стана по-поносима. Гнойните образувания намаляха и накрая изчезнаха. Кървавият процеп се стесни в двата края и бавно се запечата.
Окуражена, Тиранде продължи с молбите към Елун. Инфекцията се сви до малък овал, а самата рана се превърна в белег, който в началото изглеждаше пресен, а после почти изчезна.