Корабът с алени платна. Златната верига
- Автор: Грин Александр Степанович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас Далчев
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Корабът с алени платна. Златната верига». Краткое содержание книги:
След малко се яви Естамп, пременен в син кител и сини панталони на огняр, с поизносена фуражка; той се приближи право към огледалото и се огледа от глава до пети.
Тези преобличания много ме интересуваха, ала не ми стигаше смелост да попитам какво ще правим тримата на пущинака. Изглежда предстояха смели дела. Колкото можех, държах се сурово, като поглеждах намръщено наоколо с многозначителен вид. Най-сетне Поп обяви, че е вече девет часа, а Дюрок — че трябва да вървим, и ние излязохме в светлата тишина на пустите великолепни стени, минахме през прииждащите сияния на перспективите, в които се губеше погледът, после излязохме при витлообразната стълба. Понякога се виждах в някое голямо огледало, виждах един невисок млад човек с гладко сресани назад тъмни коси. Очевидно моето облекло не изискваше промяна, то беше просто: куртка, обикновени нови обувки и сиво кепе.
Забелязах, когато поживях достатъчно, че нашата памет усвоява най-добре правата посока, например улицата; ала представата за скромната квартира (ако тя не е ваша), когато сте били в нея само веднъж, а после се опитвате да си припомните разположението на предметите и стаите, е наполовина собствени ваши упражнения в архитектурата и обстановката, така че, когато посетите отново това място, вие го виждате другояче. Какво да кажа за гигантската сграда на Ганувер, дето, разкъсван от необичайност и учудване, се лутах като водно конче между светлините на лампите в сложни и разкошни пространства? Естествено аз запомних смътно ония части от сградата, дето беше нужно самостоятелно да вниквам в тях, а там, дето вървях след другите, запомних само, че имаше лабиринт от стълби и стени.
Когато се спуснахме по последните стъпала, Дюрок взе от Поп един дълъг ключ и го пъхна в ключалката на една решетеста желязна врата; тя ни изведе на полутъмен канал с каменен свод. На площадката между другите лодки се намираше една ветроходна ладия и ние се качихме в нея. Дюрок бързаше; аз, който правилно бях заключил, че ни предстои бърза работа, веднага се хванах за веслата и развързах платното. Поп ми предаде един револвер; като го скрих, надух се от гордост като гъба след дъжд. После началниците ми си махнаха един другиму с ръка. Поп си отиде и ние излязохме с весла през теснината на влажните стени в открита вода, като минахме на края една каменна арка, обрасла с шубраки. Вдигнах платното. Когато ладията се отдалечи от брега, досетих се защо отплувахме от този миши пристан, а не от пристанището срещу двореца: тук никой не можеше да ни види.
VIII
В това горещо утро въздухът беше прозрачен, затова отсреща ни се виждаше ясно линията на строежите по Сигналния пущинак. Ладията взе със слабия вятър приличен ход. Естамп я насочваше към точката, която му показа Дюрок; после всички запушихме и Дюрок ми каза да мълча здраво не само за всичко, което може да се случи на пущинака, но да мълча и за самото пътуване.
— Измъквай се, както знаеш, ако някой вземе да те разпитва, но най-добре кажи, че си бил отделно, разхождал си се, а за нас не знаеш нищо.
— Ще излъжа, бъдете спокойни — отговорих — и изобщо се осланяйте на мене напълно. Няма да ви изложа.