Корабът с алени платна. Златната верига
- Автор: Грин Александр Степанович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас Далчев
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Корабът с алени платна. Златната верига». Краткое содержание книги:
— А в такъв случай не е ли по-просто да си излезете вън и да затворите вратата след себе си? — продума Варен, като почна да диша тежко. В същото време той се приближи до Дюрок, зареял поглед по цялата му фигура. — Какъв маскарад е това? Мислите ли, че няма да различа един огняр или матрос от един надут идиот като вас? Защо сте дошли? Какво искате от Молли?
Като видях колко страшно побледня Дюрок, помислих, че тук е краят на цялата история и ще настъпи време да се стреля с револвер, затова се приготвих. Но Дюрок само въздъхна. За миг лицето му отслабна от усилието, което направи над себе си, и аз чух същия равномерен, дълбок глас:
— Бих могъл да ви отговоря на всички или почти на всички ваши въпроси, но сега няма да кажа нищо. Питам ви само: в къщи ли е Молли Варен?
Той каза последните думи толкова високо, че можеха да ги чуят през полуразтворената врата в следната стая — ако там имаше някой. По челото на Варен се очертаваха жилите.
— Можете да не казвате! — извика той. — Вие сте изпратени и аз знам от кого — от оня парвеню, милионерът от ямата. Но пръждосвайте се. Молли я няма. Тя замина. Опитайте се само да търсите и, кълна се в черепа на дявола, ние ще ви счупим всички кокали!
Като раздрусваше ръка, той я изпружи със свирепо движение. Дюрок бързо хвана ръката на Варен по-високо от китката, наведе я надолу и… и аз неочаквано видях, че стопанинът на жилището с ярост и мъка на лицето се строполи на едно коляно, като се хвана с другата ръка за ръката на Дюрок. Дюрок хвана тази ръка на Варен и я тръсна надолу, а после назад. Варен падна на лакът смръщен, като затвори очи и закри лице.
Дюрок потърка длан о длан, после погледна Варен, който продължаваше да лежи.
— Това беше необходимо — рече той, — друг път ще бъдете по-внимателен. Санди, да вървим!
Аз изтичах след него с обожание, с възторг на зрител, получил висока наслада. Бях слушал много за атлетите, но за първи път виждах силен човек, който изглеждаше не силен, не толкова силен. Горях целият, ликувах, от възбуда не усещах краката ей. Ако такова е началото на нашия поход, какво ли ни предстои занапред?
— Страхувам се дали не му счупих ръката — рече Дюрок, когато излязохме на улицата.
— Тя ще зарасне! — извиках, като не желаех да развалям впечатлението е никакви съображения. — Търсим Молли, нали?
Моментът беше такъв, че ни оближи с общата възбуда и аз чувствувах, че имам сега право да знам нещичко. Същото навярно признаваше и Дюрок, защото ми каза просто, като на равен:
— Работата става забъркана: Молли и Ганувер отдавна се познават, той много я обича, но с нея е станало нещо. Поне на утрешния празник тя трябваше да дойде, ала за нея не се чува нищо, а преди това тя му писала, че се отказва да бъде жена на Ганувер и заминава. При това не обяснила нищо.
Той се изрази така завършено, че аз разбрах нежеланието му да дава подробности. Но думите му изведнъж ме отоплиха отвътре и ме изпълниха с благодарност.
— Много съм ви благодарен — рекох колкото се може по-тихо.
Той се обърна и се разсмя:
— За какво? О, какъв глупчо си ти, Санди! На колко години си?
— На шестнайсет — рекох, — но скоро ще бъда на седемнайсет.
— Веднага се вижда, че си истински мъж — забеляза той и колкото и грубо да беше ласкателството, аз изкряках, ощастливен пряко мяра. Сега Дюрок можеше без страх от непослушание да ми заповяда да обиколя лазешката около залива.
Щом стигнахме до ъгъла, Дюрок погледна назад и се спря. Аз също взех да гледам. Скоро от портата излезе Варен. Ние се скрихме зад ъгъла, така че той не ни виждаше, но ние го виждахме над оградата, през клоните. Варен погледна на двете страни и бързо се запъти по мостчето през рова към издигащата се на другата страна уличка.
Щом се скри, от същата порта изтича босонога девойка със завързана с кърпа буза и бързо се запъти към нас. Хитрото й лице отразяваше разочарование, но като дотича до ъгъла и ни видя, застина на мястото си, разтворила уста, после метна изкриво поглед, мина лениво напред и тозчас се върна.
— Търсите Молли ли? — рече тя тайнствено.
— Вие отгатнахте — отговори Дюрок и аз тозчас съобразих, че ни се е паднал щастлив случай.
— Аз не отгатнах, аз чух — рече тази скулеста госпожица (аз бях вече готов да изрева от мъка, че ще каже: „Това съм аз, на вашите услуги съм“), като махаше пред себе си ръце, сякаш ловеше паяжина. — Та ето какво ще ви кажа: тук действително я няма, а тя сега е в бординхауза, при сестра си. Вървете — девойката махна с ръка — натам по брега. Ще извървите само една миля. Ще видите синя стряха и флаг на мачтата. Варен току-що отърча и сигурно готви някоя мръсотия, затова побързайте.