Корабът с алени платна. Златната верига
- Автор: Грин Александр Степанович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас Далчев
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Корабът с алени платна. Златната верига». Краткое содержание книги:
Тогава ние се спряхме. Дюрок възви към групата от дрипльовци и пъхнал ръце в джобовете си, взе мълчаливо да ги гледа. Неговият поглед сякаш разгони сборището. След като се посмяха помежду си, тези хора се върнаха при мрежите и лодките си, преструвайки се, че вече не ни забелязват. Ние се изкачихме и влязохме в една пуста тясна улица. Тя се точеше между градини и едноетажни къщи от жълт и бял камък, напечен от слънцето. По дворовете се щураха петли и кокошки, зад ниските зидове от пясъчник се чуваха гласове — смях, псувни, досаден, провлечен зов. Лаеха кучета, кукуригаха петли. Най-сетне почнахме да срещаме минувачи: една свита като кука старица, юноши, един пиян човек, който вървеше с наведена глава, жени с кошници, мъже на каруци. Срещнатите ни поглеждаха с леко разширени очи, когато минаваха покрай нас, както всички други минувачи, но щом отминеха на известно разстояние, се спираха; обърнат, виждах неподвижните им фигури, които гледаха подире ни съсредоточено и мрачно. Като завихме в няколко пресечки, дето понякога преминавахме по мостчета над ровове, ние се спряхме пред една тежка порта. Къщата беше вътре в двора, а отпред, на каменната ограда, през която можах да надникна вътре, висяха парцали и рогозки, които се сушаха на слънцето.
— Ето тук — рече Дюрок, загледан в керемидената стряха, — това е оня дом. Познах го по голямото дърво в двора, както ми разказаха.
— Много добре — рекох, като не виждах причина да кажа нещо друго.
— Хайде да вървим — рече Дюрок и аз влязох подир него в двора.
В качеството си на войска се държах на известно разстояние от Дюрок, а той отиде в средата на двора и се спря, като се озърна. На камъка пред един праг седеше човек и поправяше буренце; една жена простираше пране. Около помийната яма, пъшкайки, се напъваше шестгодишно момченце — като ни видя, то стана и си вдигна панталонките.
Но щом се явихме, любопитството се прояви моментално. На прозорците се показаха забавни глави; жени изскочиха с разтворени уста на прага и почнаха да ни гледат тъй настойчиво, както се гледа пощенският раздавач.
След като се огледа, Дюрок се запъти към едноетажната пристройка в дъното на двора. Влязохме под сянката на навеса, под три прозореца с бели перденца. Една огромна ръка приповдигна перденцето и аз видях едро като на вол око, разширило сънливите си клепачи при вида на двамата чужденци.
— Тук ли, приятелю? — рече окото. — Да не идвате при мене?
— Вие Варен ли сте? — попита Дюрок.
— Аз съм Варен, какво искате?
— Нищо особено — рече Дюрок с най-спокоен глас. — Ако тук живее девойката, която наричат Молли Варен, и ако тя е в къщи, искам да я видя.
Така си е! Така си и знаех, че работата се отнася за жена, нека е девойка — все едно! Е, кажете, защо имах съвсем непоколебимо предчувствие, че щом заминем, и ще се яви жена? Ненапразно думите на Естамп „упорита гъсеница“ ме накараха да подозра нещо от тоя род. Едва сега разбрах, че съм отгатнал онова, което очаквах.
Окото светна, учуди се и се посмести, за да даде място на друго око, и двете очи, ако се съди по израза им, не предвещаваха радостна среща. Ръката спусна перденцето, като ни повика с пръст.
— Хайде влезте — рече този човек със задавен, неестествен глас, толкова по-неприятен, че беше адски спокоен. — Влезте, приятелю!
Ние влязохме в малък коридор и похлопахме на вратата вляво.
— Влезте — повтори нежно същият спокоен глас и ние се озовахме в стаята. Между прозореца и масата стоеше човек по долна риза и панталони на райета — обикновен човек, среден на ръст, очевидно не слаб, с тъмни гладки коси, дебела шия и пречупен нос, чийто край стърчеше като чеп. Той беше на около трийсет години. Навиваше джобния си часовник и сега го долепи до ухото.
— Молли ли? — рече той.
Дюрок повтори, че иска да види Молли. Варен излезе иззад масата и почна да гледа Дюрок в очите.
— Оставете вашата мисъл — рече той. — Оставете вашия план. Той няма да ви мине даром.
— Планове нямам никакви, но имам само една поръчка за вашата сестра.
Дюрок говореше много учтиво и беше съвсем спокоен. Аз разглеждах Варен. Представях си, че сестра му прилича на него, и станах мрачен.
— Каква е тази поръчка? — рече Варен, като взе отново часовника и безцелно го долепи до ухото си. — Аз трябва да видя каква е работата?
— Не е ли по-просто — възрази Дюрок — да повикаме девойката?