Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]
- Автор: Залер Стивен Крэйг
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 9789546555946
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]». Краткое содержание книги:
— Ако имаш по-добър план, сподели го.
Едрият мъж се разкрещя на един пешеходец, който беше в правото си, натисна спирачките и зави по Съмър Драйв.
— Трябва да научиш някои неща, преди да стигнем до покрайнините.
— Разказвай.
Доминик извади мобилния си телефон, превъртя надолу менюто и подаде машинката на Бетингър. На екрана се виждаше анонимен телефонен номер.
— Набери го и ще ти разкаже.
26
Историята на една мутра
Детективът натисна бутона за набиране и долепи слушалката до ухото си. След две позвънявания вдигна мъж и каза:
— Не споменавай името ми, нито своето.
Бетингър разпозна продрания глас на Такли.
— Разбрах.
— Лесно се имитира, така че може и да не съм този, за когото ме мислиш.
— Винаги е възможно. — Сега на детектива му стана ясно защо шареният човек предпочиташе да говори по телефона, вместо очи в очи.
— Има неща, които трябва да знаеш и неща, които са без значение, затова ще ги пропусна. Не бъди прекалено любопитен.
— Няма.
— Ако произнесеш моето име или имената на колегите ми, ще затворя. Ако се държиш грубиянски, ще затворя. Имаш погрешна представа за определени хора, така че искам да те запозная с малко предистория.
— Някой принуди ли те да проведеш този разговор? — попита детективът. — Например онзи, който яде краковски салам на закуска и обича бокса?
— Според мен подобни неща нямат значение.
— Добре.
Доминик засече една лимоненожълта кола и показа среден пръст на своята жертва.
Такли прочисти гърлото си:
— Има един човек, когото ти и аз, а и много други хора търсят в момента. За удобство по време на този разговор ще го наричам Мутрата. Неговата история започва преди малко повече от четири години. За всички ще използвам псевдоними, така че да не се объркаш.
— Благодаря, вече съм достатъчно объркан.
— Ха, веднъж да сме на едно мнение — измърмори Доминик, докато сменяше лентата за движение.
— Във Виктъри пристига пратка лош хероин — започна шареният човек. — Един наркоман умира и няколко дни по-късно още един ритва камбаната. Черни скитници, така че не попадат във вестниците и на никого не му пука. Дилърът, ще го наричам Смъртоносния, осъзнава какво са му пробутали и вместо да го изсипе в кенефа или да го върне на източника, решава да го продаде с отстъпка на двама пласьори гимназисти.
— Божичко — възкликна Бетингър.
— Ще наричам тези млади предприемачи Лайно и Тор.
— Струва ми се подходящо.
— И така Лайно и Тор правят онова, което всеки млад дилър на наркотици би направил: разреждат боклука си с хинин, но за съжаление, изглежда, не правят разлика между грам и милиграм и скоро техният боклук съдържа смъртоносно количество хинин във всяка доза.
— Бог да благослови интернет — каза детективът.
— Краят на учебната година. Едно от четири деца във Виктъри завършва гимназия, това е голяма работа, голям ден. Всяка година полицията изкарва допълнително хора, за да може да се справи с безредиците и пияните шофьори, но общо взето, това са добри деца, които малко му отпускат края. Нищо повече.
Лайното и Тора гледат да си създадат клиентела, затова раздават боклука на приятелите си като подаръци за купона — отличници, спечелили стипендии, и с това — бъдеще.
Бетингър се почувства зле.
— Първата жертва пристига в болницата в един сутринта — осемнайсетгодишно момиче, което никога преди това не е взимало наркотици. Устните и ноктите й са посинели, а роклята — оплескана с диария. Не успява да стигне до операционната. През следващия час пристигат още пет деца в подобно състояние. Три от тях умират, успяват да стабилизират другите две. Едно от тях разказва какво се е случило и докато полицията издирва Лайното и Тора, в спешното попадат още осем деца.
Тази нощ умират единайсет деца.
Заглавията в пресата на следващия ден са най-отвратителните, печатани някога в тази страна, откакто излизат вестници.
Полицейското управление го отнася.
Едрият мъж в управлението, който обича бокса, се съвещава с петима детективи — четирима от тях може би си срещал, и им казва да направят всичко възможно това да не се случва никога вече.
Големият мъж е реалист, такива са и петимата детективи. Те няма да решат проблема с наркотиците във Виктъри. Проблемът с наркотиците не може да бъде решен където и да било в тази страна, дори в градове с ниска престъпност, много пари и кметове евреи. Докато съществуват нещастни хора, ще има и наркомани, а докато има наркомани, ще има и дилъри.